2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров, като цитира данни от последното проучване на синдиката за издръжката на живот, което обхваща второто тримесечие на годината.

Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице, а се оказва, че над 54% живеят около прага на бедност от 295 лв.

Доходи между 295 до 420 получават 270 000 души, с доход около 557 лв. са над 4,2 млн. души.

Според Димитров причината за това е, че твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата.

Отделно той поиска да се въведе минимална работна заплата за висшисти. Тя трябва да бъде 1,5 пъти по-висока от нормалната - т.е. ако от догодина минималната работна заплата стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лева, обясни лидерът на КНСБ.

Макар и хората да не го усещат, издръжката на живот на българина се движи надолу с около 1% на годишна база.
Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0,5%, което означава, че приходите са разчетени при такова движение нагоре.

Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци.

"Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега", обясни Димитров.

Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари, допълни той.

Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация.

Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1 и 2%. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той.

Според проучването на КНСБ увеличението на заетостта е доста плахо.

Спад до 7,3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях.

Парадоксалното е, че има 70 000 по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 000 души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13,4%, което е около половин милион души, обясни Димитров.

Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1,7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на средната работна заплата.

През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната.

Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници.

704 000 души или 31,9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 000 души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6000 души.

Хранителните стоки са поевтинели с 0,6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0,6%.

Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт.

Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика.

В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия Европейски съюз.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• доход
• бедност
• заплата
• КНСБ
• вишисти