Дупка в Закона за гражданската регистрация оставя фиктивни адресни регистрации да пълнят списъците с населението, а собственици да делят дома си с непознати, макар и само на книга.

Въпреки че от юли миналата година действа поправка, която по принцип дава възможност за служебно отписване от регистрите по сигнал на собственика или по инициатива на кмета, такова на практика трудно се извършва, да не кажем, че се оказва почти невъзможно, пише "Монитор".

Столичанин например дели жилището си по документи със седем евреи, напуснали България още през 40-те години на миналия век. Въпреки желанието си да се отърве от мнимите си съквартиранти, решение на казуса няма. За куриозния случай съобщава омбудсманът Мая Манолова в доклада за дейността на институцията през миналата година.

Човекът потърсил съдействие от обществения защитник, след като останал недоволен от местната администрация. Той писал заявление до кмета на район "Възраждане“, че на адреса на собственото му жилище са регистрирани лица, които не живеят там и той не познава. В отговор обаче бил информиран, че не може да му се предоставят конкретни данни за тези лица, както и че няма правна възможност за служебно заличаване на адресната им регистрация. Последвалата проверка показала, че неговият адрес е бил посочен от въпросните евреи след 1990 г. в рамките на процедурата по установяване на наличие на българско гражданство. Адресната им регистрация е била извършена при спазване на действащите тогава изисквания и макар да не живеят там, не могат да бъдат отписани. Случаят останал без последствие, тъй като сигналът бил подаден преди юли миналата година, когато бе разписана поне възможността за служебно заличаване.

Друг куриозен случай, стигнал до омбудсмана, е за столичанин, който искал да регистрира свои близки в дома си, но му било отказано, защото се оказало, че на адреса вече е пълно с хора. В закона действа лимит на броя лица, които могат да се регистрират на квадратен метър жилище, според това дали са родственици или не. В случая летвата била надхвърлена, без собственикът да знае за подобен брой регистрирани лица на своя адрес.

Практиката показва, че най-голям брой лица, регистрирани на един адрес, има в общежития за студенти, ученици или бежанци.

Общо 175 лица пък са вписани на улица „Ивайло“ №12 в Кюстендил. Репортер на място не можа да открие никой на посочения адрес, но бройката е определено завидна. „Вземаме постоянно мерки при подобни случаи и се извършват проверки“, увериха от местната администрация, но без да съобщават за заличени регистрации.

В ромските гета също е пълно с множество лица на един адрес. При премахването на незаконно издигнати постройки миналата година в варненския квартал „Максуда“ стана ясно, че на един адрес там е имало регистрирани и по 80 души.

Граждани, от една страна, водят битка с администрацията, за да отпишат от своите адреси хора, които никога не са виждали или пък са отдавна изгонени наематели. От друга страна пък, и при желание, общински администрации се оказват с вързани с ръце, тъй като юристите им са категорични, че няма процедура, по която може да бъде направено служебно заличаване на лицата в заварено положение – т.е. регистрирани по реда на старите законови текстове, действали преди изменението.

Такъв се оказва масовият случай в София например, където има близо 300 „мравуняка“ - т.е. адреси, на които са регистрирани повече от 10 души.

От справка, предоставена на Агенция „Монитор“ от Столична община, става ясно, че точният брой на адресите е 293. В множеството от случаите обаче ставало въпрос за заварени регистрации по отменените вече законови текстове, които действаха до 2011 г. и даваха възможност хора да се вписват адресно в общината дори без знанието на собственика.

В „мравуняци“ се превръщат и апартаменти, в които са се регистрирали чужденци в процедура за получаване на българско гражданство.

В същото време, докато в някои случаи чиновниците се оказват с вързани ръце заради закона, то другаде - най вече в по-малките общини, има и кметове, които пречат на изчистването на мъртвите души и фиктивните адресни регистрации, обясни пред „Монитор“ шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов.

Ставало въпрос за места, в които такива неразбории в списъците могат да помогнат на кмета да запази поста си по време на избори.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• жилища
• адресна регистрация