Националният исторически музей се обогати с ново съкровище. То е от типа “семейно богатство“ и е от района на Монтана.
Откритите предмети са една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци, два пръстена – всичките изработени от сребро.
Преди да бъде закопано, съкровището е било увито в кожена кесия, от която са били открити разложили се в земята късове, съобщиха от музея. С голяма вероятност, съкровището е било укрито през размирните дни на септември и октомври 1688 г., когато стотици жители на цветущите до това време селища – Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна, вдигат въстание срещу османската власт.
Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори-златари. На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зeлено стъкловидна маса (емайл).
Развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища (среброносен галенит и сребърен тетраедрит), експлоатирани активно през XVI и XVII век, разказват в прессъобщението си от НИМ.
Всъщност, тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на XV век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно по етническия и верския си състав население. В отделни махали съжителствали католици и православни, славянизирани потомци на дошли на Балканите през средновековието немски ("саксонски") рудари, българи, албанци, потомци на преминалите в лоното или на католическата или на православната църква павликяни. Това население се радвало на относителна свобода – имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци.
Поради тази относителна независимост на местното население, през XVII век градът се оформил и като център и на францисканската католическа пропаганда в България. В местния католически манастир "Св. Мария" била и резиденцията на католическите архиепископи, между които особено се откроявала фигурата на чипровчанина Петър Богдан (Деодат) Бакшев.
Краят на разцвета на Чипровци и на района му настъпил през октомври 1688 г., когато войските на софийския беглербей Еген паша окончателно потушили, вдигнатото от местните католици въстание. Оцелелите от погрома били принудени да емигрират във Влашко, водени от архиепископа си Петър Кнежевич.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
12
PD
преди 8 годиниНякъде точно около този период започва агресивна експанзия на мюсюлманството, в началото с дескриминативна данъчна политика и кум края с насилствено помохамеданчване. Майсторската каста, имаща о опит и познания, не е била обикновена рая. Мъдрия Български народ има дума за това. Били са от сой.И още една тиражирана глупост, за павликяните, има в статията. Достатъчно силна общност са били, и само мераците на католици и православни са измислили тази теза за преминаването им към друга вяра.
11
Mai june
преди 8 годиниPrevenciite na prevenciite na Romkata rabotiat i davat krushi....:-):-):-):-):-)
10
Тихомир томов
преди 8 годиниСлаба статия . В Чипровци вдигат въстанието не просто така , а защото смятат , че подходящият момент е настъпил, когато австрийската армия превзема Белград на 6 септември 1688 г.