Архив: Булфото

Сивата икономика в хлебопроизводството е над 50%. При официален оборот около милиард лева на година лесно може да се изчисли при 50% колко е кражбата от държавата, обясни Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Тя допълни, че от бранша имат предложения как с един замах да се изсветли секторът, защото "повече няма накъде, дошло е времето" да се въведе диференцирана ДДС ставка за хляба.

"Около 40 – 45% е цената, на която се доставя хлябът при търговеца, около 35-40% отгоре са търговските надценки и 20% е ДДС-то на държавата. Убедихме се, че няма държавна институция, която да има политическата воля да изследва как се начислява търговската надценка върху най-бързо оборотната стока", каза Кукушева.

Големият процент на фирми в сивия сектор не е само в хлебопроизводството, той се увеличава като цяло в икономиката, уточни бившият министър на земеделието и храните от първия кабинет на ГЕРБ Мирослав Найденов.

Той обясни, че по негово време финансовият министър е бил категорично против такава ДДС ставка за хляба.

"Доводите бяха, че ако се направи за хляба, след това ще последват лекарствата, учебниците и ще се влезе в една спирала“, допълни Найденов.

Според него обаче основният проблем в сектора е свитото потребление. "При потребление под критичния минимум една от мерките е намаляване на ДДС по отношение на основни продукти, а по-основен от хляба няма", потвърди думите на Кукушева бившият министър.

Николай Кайджиев, хлебопроизводител и собственик на пекарна, разказа, че неговият бинес е така структуриран, че има директна връзка с клиентите и това го спасява от нелоялната конкуренция на сивия сектор.

"Моята врата във всеки момент е отворена и при мен във всеки един момент може да влезе клиент, инспектор, данъчен от Агенцията по храните, по труда, медии", обясни хлебарят

Като фактори-пречка пред бизнеса му той посочи на първо място тромавата администрацията. "Хора, които не са в практиката и нямат представа от реалния бизнес, ти определят правилата. Хора, които никога не са изплатили една стотинка за заплати, ти определят графика на работното време", допълни хлебопроизводителят.

Найденов даде като пример за лоши управленски решения Гърция - "те повишиха ДДС-то с няколко процента и отидоха в тежка криза".

Кукушева допълни, че и в момента у нас има диференцирана ДДС ставка – за хазарта и за туристическите услуги. По нейни думи Германия и Франция са готови да предоставят своя опит, при тях има 4 вида ДДС ставки.

Тя обърна внимание и на това, че едно е качеството на белия бизнес, който се е разписал и си е сложил името под хляба, а друго е качеството, което никой не контролира.

От 1 септември всички хлебни изделия, които се доставят по училища, детски градини, социални домове ще трябва да бъдат по стандарт "България" (БДС).

Според Найденов държавата като цяло трябва да обърне поглед към дребния и фамилния бизнес. "Той е гръбнакът на всяка развита икономика и ако фокусът не се насочи натам, проблемът на насъщния ще стане проблем на цялата икономика", допълни той.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase