Колкото повече учите, толкова по-дълго ще живеете!

Колкото повече учите, толкова по-дълго ще живеете. Това заяви професорът по демография от Виенския демографски институт Димитър Филипов на дискусия в Европейския парламент в Брюксел.

Ученият представи данни, според които очакваната продължителност на живота на българите с ниско образование е около 66 години, на тези със средно – 75 г., а на висшистите – 78. При жените числата са съответно 75, 80 и 82 години.

Подобни зависимости са отчетени и в други страни, като феноменът се обяснява с факта, че образованите хора се грижат повече за здравето си, спортуват, ходят на профилактични прегледи и имат знания как да оцелеят при сложни ситуации.

Според проф. Филипов съществуват и наблюдения, че образованите са по-силни физически при равни други условия. Те били направени чрез измерване със силомери на ръката.

Откриването на повече колежи и университети обаче няма да доведе до увеличаването на продължителността на живота, защото тя зависи от повече фактори, сред които икономиката на труда и съотношението между различните групи работещи, уточни професорът.

Според него подобряване на образованието, годините в здраве и професионалния опит, съчетани с политики за населението, могат да дадат по-добър отговор на демографската криза у нас от поставянето на цели за увеличаване на раждаемостта у нас.

За разлика от западноевропейките, които отлагат раждането на първо дете до успеха в кариерата и в Скандинавия и Франция - това вече става на 29 г., у нас средната възраст на първото раждане все още е 24-25 г., а броят на децата в семейството – 1,4.

Към 2014 г. очакваната продължителност на живота у нас за жените е 82 г., а на мъжете – 79. За чехите тя е с 2 години повече, за датчаните – с 3, а за французите - с 5 при мъжете и със 7 при жените.

Между 2000 и 2008 г. България е изгубила 13% от трудоспособното си население заради емиграцията, докато за същия период в Чехия и Унгария то се е увеличило с по 1%. На имигрантите Германия дължи 19% от ръста на населението си, а Франция и Испания – съответно 20 и 21 на сто. През 2000 г. 100 хил. души са заминали повече от България, от тези, които са се върнали, докато през 2010 г. – разликата между емигриралите и завърналите се от чужбина е - 50 000. Според проф. Филипов емиграцията на трудоспособно население ще е проблем за България и през следващите години, но темповете постепенно ще се забавят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase