Учи мама, за да... мизерстваш с две висши

"Не съм отчаян. Ако съм отчаян, трябва да ходя да ровя по кошовете. Няма да се предам. Има някои хора, които, като ме разберат в какво положение съм, си мислят, че могат да ме унижават. Може и по-зле да стана, но духом няма да падна".

34-годишният Димитър Василев говори с лека усмивка, въпреки крайната мизерия, в която живее. Изоставен е веднага след раждането, но е успял да изучи и висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Допреди около две години е работил на граждански договор и е успявал някак си да се издържа. В момента, в най-големите студове, се е свил в мазе в кооперация зад Духовната семинария и се опитва да изкара месеца с инвалидната си пенсия от 130 лева.

Историята на Димитър е и обичайна, често срещана, но и не съвсем. Още по време на бремеността си майката е пиела лекарства, за да абортира, но бебето е оцеляло.

Димитър е роден с увреждания на ръцете, но и физическите му недъзи не могат да го сломят.

Той не е загубил чувството си за хумор, въпреки студа, глада и липсата на пари. Шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че въпреки опитите да бъде махнат, лекарствата не са увредили психиката и мозъка му.

"Добре, че разсъдъкът ми е запазен, че на какви неща съм се нагледал по домовете, не е истина", казва младият мъж пред "Монитор".

От Ардино, където е роден, попада в Дом за деца без родители в селата Широка лъка и Стойките, а после е бил и в Чепеларе. Учил в училище в Смолян. След това сменя още няколко социални заведения, но успява да попадне на свестен директор в средното училище. Успява да завърши Икономическия техникум в Смолян, където се дипломирал по специалността "Мениджмънт и хотелиерство". След това дошъл в Пловдив, където записал висше образование в Университета по хранителни технологии.

Показва две дипломи за висше образование. Първата специалност е "Технология на захарта, захарните изделия, нишестето и нишестените хидролизати", по която е успял да се дипломира като бакалавър инженер с успех "Много добър" 5.

Второто приложение към дипломата му за висше образование е магистър по специалността "Компютърни системи и технологии".

Дипломите му обаче стоят непотребни. Никой работодател не го иска, казва Димитър. Изпращал е на много фирми автобиографията си, но абсолютно никой не му се е обадил дори за интервю. Предполага, че причина може да е външният му вид.

"Още като видят снимката на CV-то и съм дотам. Абсолютно никой не се интересува какво мога да върша и какво знам. Ще съм доволен дори на граждански договор някъде, за да мога да си стъпя на краката", казва младият въж.

Той успява да оцелява благодарение на приятелите и съучениците си. Един от тях му е предоставил стаичка в приземния етаж на кооперацията, в която живее, като ангажимент на сирака е само да си плаща тока и консумативите. Друг от бившите му съученици през ден му носи храна и буркани със зимнина, а трети успяват да му осигурят поне по един компютър за ремонт в месеца, за да може Митака, както те го наричат, да си купи поне хляб.

"Единственото, което искам, е да имам работа. Надявам се много да успея да си намеря работа, след което ще се закрепя и ще започна да живея малко по-добре", се надява Димитър.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase