Снимка: БТА, архив

За шест месеца "Гранична полиция" е задържала близо 19 хиляди мигранти, но тук остават много малко от тях. Това каза в дискусия за бежанската криза заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев.

"Виждаме по-различно отношение на кандидат-бежанците от предишните години и нежелание да останат в България и да получат закрила", посочи той.

По думите му центровете на Държавната агенция за бежанците са се опразнили до нивата от времето, когато са били построени.

"Те са празни наполовина, макар че всяка седмица през тях минават по 1500-2000 души. Мигрантите напускат, без дори да поискат убежище. В предходните години тези хора не само подаваха молби, но и изчакваха да получат статут. През последния месец това рязко се промени и поставя под въпрос цялата европейска система за външните граници и за убежище и закрила", каза Гунев.

Споделянето на тежестта и на отговорността е важно, но Европейската комисия не даде отговор как ще се случи, добави той. Квотите за бежанци са честни само в някакъв смисъл, защото се използват само четири критерия, но донякъде отразяват реалността. Как обаче да запазим свободното движение на хора и същевременно да принудим бежанците да стоят в едни държави, където те очевидно не желаят да останат, попита заместник-министърът, цитиран от БТА.

От двайсетина хиляди мигранти, влезли в страната през тази година, тук ще останат едва няколкостотин, смята Филип Гунев. Хората, получили бежански статут у нас, също продължават към Западна Европа. Ние се нуждаем от система от стимули и ограничения, за да задържим тези хора, но в момента няма отговор от ЕК как ще стане това. Нужна е радикална промяна и на европейски директиви, посочи той.

Друг отговор е споделяне на охраната на външните раници на ЕС. Ако обаче по границата има 30 служители на ФРОНТЕКС при седем хиляди наши служители, това е неадекватно споделяне на тежестта, каза Гунев. Върви дискусия за общ граничен контрол, но това е сложен проект, който е нереалистично да се случи в кратки срокове, посочи заместник-министърът.

Според вицепремиера Меглена Кунева ЕС трябва да действа много по-бързо, защото е изправен пред най-голямото предизвикателство за последните десетилетия.

България като че ли сега остава по-встрани от основното русло на бежанския поток, но ситуацията е нестабилна, посочи Кунева.

Трябва да отчетем важната партньорска роля на Анкара по бежанския проблем и добросъседското й отношение. Квотите не са всичко, трябват комплексни мерки - сред тях са укрепване на външните граници на ЕС, засилване на ролята на ФРОНТЕКС, създаване на "горещи точки" извън ЕС, където да се обработват документите на хората, търсещи убежище, както и много усилия за налагане на траен мир и връщане на хората по родните им места, добави тя.

ЕС не бива да отстъпва от основополагащите принципи и свободи. Ако нарушим свободата на движение на хора, това ще бъде "огромна, катастрофална грешка", каза Кунева. Шенген ни е по-необходим отвсякога, защото държавата дълго време ще е външна граница на ЕС, каза българският вицепремиер.

Нито една държава не може да бъде упреквана, че се грижи за сигурността си. Това е изконно нейно право, но сигурността не бива да се противопоставя на хуманитарното начало, посочи Кунева. Движението на хора създаде работа на престъпниците - те ги грабят безмилостно, за да ги превозват при нечовешки условия. Предвиждаме промени в Наказателния кодекс за увеличаване на наказанията за каналджийството, включително - и на имуществените санкции, каза Кунева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase