България 6-а в ЕС по ранно отпаднали ученици

През 2014 г. България е била шеста в Европейския съюз (ЕС) по дял на ранно отпадналите от образователната система, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

През миналата година почти 13 на сто от учениците са отпаднали от образователната система и в момента не учат, не се обучават, не стажуват и т. н. Спрямо 2013 г. делът им се увеличава с 0,4 процентни пункта.

Страната ни е сред малкото в ЕС, където се отбелязва ръст на отпадналите от образователната система спрямо 2013 г. Подобна тенденция е отбелязана в Чехия, Естония, Румъния, Словения, Словакия и Финландия – държавата, чиято образователна система обикновено се сочи като пример.

В Чехия например делът на отпадналите от училище за една година се е увеличил минимално – с 0,1 процентен пункт до 5,5%. В Естония ръстът е по-значителен – от 9,7% до 11,4%. В Румъния е отчетено увеличение от 17,3 до 18,1%, в Словения – от 3,3 до 4,4%, а в Словакия – от 6,4% до 6,7%.

Във Финландия отпадналите от образователната система са се увеличили с 0,2 процентни пункта за година – от 9,3 до 9,5%. Все пак делът им е по-нисък в сравнение с 2006 г., когато е достигал 9,7%. Страната цели да намали дела на отпадащите от образователната система до 8% към 2020 г.

Същевременно България е сред държавите в ЕС, които не си поставят твърде амбициозни цели за намаляване на дела на отпадащите от образователната система към 2020 г. Докато в Хърватия, Словения и Полша целта е делът на отпадналите от училище да се свие до 4-5%, у нас са заложени 11%. Изпреварват ни само Испания с цел от 15%, Латвия – 13,4%, и Румъния с 11,3%. Най-висока цел си е поставила Хърватия – 4%, следвана от Полша – 4,5%.

През миналата година Испания е била държавата в ЕС с най-висок дял на отпаднали от образователната система ученици – почти 22%. Целта на страната е този дял да се свие до 15 на сто към 2020 г.

Втора е Малта с 20,4% и цел за намаляване на отпадналите от образователната система до 10%, трета – Румъния с 18,1%, четвърта е Португалия със 17,4%, а пета – Италия с 15%. Последната се оказва, че вече е изпълнила целта си за дела на отпадналите от образователната система – към 2020 г. те трябва да са до 16%.

На другия полюс е Хърватия, за която предварителните оценки сочат, че е намалила дела на отпадналите от образователната система до под 3 на сто през миналата година.

България изостава от ЕС и по дял на завършилите висше образование. Към края на миналата година те са малко под 31% спрямо почти 38% в държавите членки. Целта ни е делът на висшистите да достигне 36% към 2020 г. спрямо 40% средно за ЕС.

Най-високи цели по отношение на висшистите си поставят Люксембург и Ирландия – делът им към 2020 г. трябва да достигне съответно 66% и 60%. Най-ниски са целите в Италия и Румъния – съответно 26% и 26,7%.

Данните сочат, че от 2002 г. насам делът на хората с висше образование в ЕС и на възраст 30-34 години се увеличава непрекъснато – от 23,6% до почти 38%. По-значителен е този ръст при жените, отколкото при мъжете. Най-висок е делът на висшистите в Литва (53,3%), Люксембург (52,7%), Кипър (52,5%) и Ирландия (52,2%), а най-нисък – в Италия (под 24%), Румъния (25%), Малта (26,6%), Словакия (под 27%) и Чехия (малко над 28%).

Същевременно делът на ранно отпадащите от образователната система намалява стабилно от 17% средно за ЕС през 2002 г. до 11,1% през 2014 г.

Още икономически новини от България четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase