Семейство Георгиеви днес е щастливо. Преди 14 години обаче, когато ражда сина си преждевременно в седмия месец, Светлана чува най-страшното за всяка майка.

"Казаха ми, че няма да живее, да го оставя още тогава там, в родилния дом. Как може да остави една майка своето дете? Независимо дали е болно или здраво...", разказа Светла пред bTV.

Майката взима решението, че с помощта на по-голямата си дъщеря ще отгледа момченцето. Тогава започва и борбата. Два месеца Ники е в кувьоз. Малко след като е изписан от болницата, започва да получава спазми на краката. Тогава лекарите разбират, че страда от церебрална парализа.

"Това не е само физически проблем, а и психически, защото децата не приемат различните", казва сестрата на Ники.

"Аз ходя на училище от първи клас, като всички останали. Но там проблемът, че не разбират различните. Аз не се чувствам различен, но те не го приемат. Нямам истински приятели. Имам приятели само за разговор", споделя момчето.

Близо година след операцията Ники прави първите си стъпки, напук на прогнозите, че това няма да се случи. След операцията лежи два месеца в гипс. Докато е на легло, сестра му му пуска видеа с документални филми за хора, които са постигнали много и са преминали през неговата борба.

Днес Ники ходи на карате, на езда, пише стихове и излиза с приятели. Семейството му казва, че всичко това дължи на добри хора, които случайно среща по пътя си.

"Само борба. Ако има борба и мечта, както и постоянна любов и доброта в семейството, тогава побеждаваш болестта", казва Светлана.

Ники вярва силно, че един ден ще успее да проходи без помощта на патериците.

"Искам да ходя сам, като всички. Искам родителите ми да се гордеят с мен. И искам да стана лекар, за да помагам на хората в нужда като мен", завършва смелия Ники.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• чудо
• вяра
• Ники
• мечта
• прохождане
• церебрална парализа