България е сред държавите с най-нисък процент на събраните данъчни приходи към размера на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз (ЕС), сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат.
През 2011 г. съотношението между данъчните постъпления и брутния вътрешен продукт (БВП) е било 27,2% при средно за ЕС от 40%, а за еврозоната – близо 41%.
По-нисък е този показател само в Литва – 26,7%, а след нас е Латвия с 27,7%.
Най-висока дял на събраните данъци към БВП е имало в Дания, Белгия и Франция – съответно 48,6% от БВП, 46,7% от БВП и 45,9% от БВП.
От държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., най-голям дял на събраните данъци към БВП има Словения и Унгария – съответно 37,5% и 37,1%. От старите държави-членки най-ниска тежест на данъците към размера на икономиката е отчетена в Ирландия (30,4%), Испания (32,4%) и Гърция (34,9%).
Ефектите от икономическата и финансова криза върху данъчните приходи от 2007 г. насам са очевидни, посочва Евростат. Последният ръст при дела на данъчните приходи от БВП е отчетен през 2006 г., а оттогава до 2010 г. е отбелязан спад от 1,1 процентни пункта.
През 2011 г. е отбелязан ръст на съотношението между събраните данъци и БВП, но пък ръстът на номиналния БВП е значително по-нисък. Това донякъде отразява и проактивните мерки за събираемостта на данъците, които предприеха някои от държавите-членки заради кризата и в опит да коригират дефицитите си.
Данъчните приходи могат да бъдат групирани в три основни категории: косвени данъци (например данъците, свързани с производството и вноса, както и ДДС), преки данъци (текущите данъци върху дохода и богатството, плюс капиталови данъци) и социални вноски (здравноосигурителни и пенсионни вноски.
През 2011 г. приходите от данъци в 27-те държави от ЕС остават относително равномерно разпределени между социалноосигурителните вноски (13,9 % от БВП), данъците върху производството и вноса (13,4% ), както и текущите данъци върху дохода, богатството и т.н. (12,6%).
Делът на приходите от социалноосигурителни вноски се е увеличил значително от 2008 до 2009 г., намалял е леко в периода 2009-2010 и е останал относително стабилен между 2010 и 2011 г.
Делът на текущите данъци върху дохода и богатството е намалял от 2007 г., но леко се е увеличил в периода 2010-2011 г. Ръстът се обяснява с увеличението на печалбите на корпорациите, а не с мерките за повишаване данъчните постъпления.
Данъците върху производството и вноса са увеличили своя дял от общото данъчно облагане в периода 2009-2011 г. Това отчасти се дължи на повишените ставки на ДДС в някои страни, както и на въвеждането на нови данъци.
Още икономически новини четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
28
Анонимен
преди 10 годиниДо каквито доходитеЕ как бе, аркадаш, не четеш ли че средната РЗ била към 2000 лева, издръжката на 1 бежанец- 1190 лева, значи на 1 български гражданин трябва да е поне 2000 лв, че 90 % от българите имали жилище (колко осъдително!). Ама и 1 500 000 *** ли? Сега пък ни готвят такси за притежание на предмети, по-стари от 50 години , иначе ЗАТВОР! Ало, психиатрите, къде сте бе, освидетелствайте творците на проекта, иначе става страшно. Къде ще трупаме вехториите, пред ковачницата на закони ли - Народното ни събрание, което си избираме НИЕ.
27
Петре,
преди 10 годиниДа, това е изгодно за онези, които внасят смешно малки СУМИ данъци, съотнесени към доходите им. Това е резултатът от прилагането на плоския данък, яростно защитаван от странни индивиди, като Харолев, бранещи от данъци престъпното богатство у нас (поне 70 % е такова,). Всички знаем как натрупаха = заграбиха първоначалния = преразпределения чрез престъпна приватизация, капитал, а после го изпраха. Сумите на постъпващите данъци е малка, защото СУМИТЕ, постъпващи от големия капитал са малки поради само 10-те %, които честната ни държава им подари и ги защитава.
26
Петър
преди 10 годиниЕ може ли такова нещо??? Изобщо не става въпрос за събираемост на данъците, а само за отношение данъчни приходи към БВП. Трябва да се радваме, че отношението у нас е ниско, защото това значи, че държавата разпределя по-малка част от парите ни. Макар че очевидно в данъчните приходи не се включват примерно осигуровките, които са значим процент от приходите в бюджета.По логиката на статията излиза, че държавите трябва да гонят по-висока събираемост, която да стигне 100%. И тогава държавата