Мирзакарим Санакулович Норбеков е уникален човек със световна известност – академик, професор, доктор по психология и педагогика, генерален  директор на Център Норбеков-Москва. Според него всички неудачи и поражения ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. 

Благодарение на човешката глупост, пасивност и мързел – тези вечни врагове на здравето, на младостта и на възможностите ни за реализация, повечето хора сами попадат в продължителен плен на болестите. 

Мирзакарим Норбеков е в България от 24 август, когато с него започна международен поход из Странджа планина – над 100 км, с участието на 107 души от 8 държави. Днес пристига в София, където от утре започва курса му „Работилница на успеха“, а от 14 ч. на 7 септември в Зала България ще проведе т.нар. Творческа среща.

Мирзакарим Санакулович, идвате в България вече 8 години и отношението Ви към страната ни и към българите е подчертано положително. Кажете как ни намирате, какви сме, какви са проблемите ни, които виждате отстрани?

Да, повече от 8 години идвам в България, имам много приятели тук и мога да направя сравнение. Сега например на похода по Странджа съвършено непознати българи започнаха да пеят народни песни и да играят хора, до мен седеше един прекрасен човек от Русия и ме попита – всички българи ли са такива жизнерадостни, и без водка могат да пеят и танцуват? Удивително! Това са неговите думи.

И наистина, българите са много жизнерадостни, много открити, да, идиоти навсякъде има, но болшинството са много открити. Можеш да разбереш скрития характер на всяка нация по нейните танци и песни. Българите сте много задружни, защото танцувате заедно. Когато искате да танцувате, имате потребност да танцувате заедно, да се държите един друг за ръце, не искате да танцувате поединично, не искате да се радвате поединично.

Но винаги ми става тъжно от това, че България има болест, която е прихванала заради цивилизацията и тя се нарича „кариера” и ви унищожава изкуствено отвътре. Това, което се вижда лесно отстрани, е загубата на ценности между три поколения – старшо  поколение, средно поколение и деца. И това е заменено с ценността за удовлетворяването на животинските инстинкти. Труд, хилядолетен, национални традиции отстъпват и на пиедестал се поставят инстинктите. А в природата има такъв закон – ако която и да е популация тръгне да върви назад, тя вече е в дисонанс с околния свят и замира.

Кажете ми, вие какво ще изберете: детето си или някаква директорска длъжност, детето си или някаква скъпа кола, детето си или къща на някакви острови? А детето какво ще избере? Това, което на него му е интересно.
Майчинската и бащинската любов е проверена в хилядолетията, обратната любов е временна, до половото развитие на детето, а после има животински атавизъм – отдели се от стадото, създай свое. И именно ако в това място създадеш „цивилизовани” условия, закони, които поощряват разделението, нацията умира, изчезва. Защото от животните човечеството го дели моралът. Хората не се раждат с морал – моралът това е трудът на по-възрастните. А цивилизацията и моралът  са несъвместими.

Човекоядството в съвременния вариант е цивилизованият човек, с тази разлика, че човекоядците са яли другите, а цивилизованите и себе си включително, изяждат малко по малко сърцето си, това е удивително.

В  България именно това е проблемът, повсеместната загуба на връзка между трите поколения. Това отстрани се вижда. В тези държави, където има връзка, хората се размножават, на първо място поставят да имат повече деца и от това са щастливи. Нищо няма ценност освен живота.

Европейските нации с огромна радост заменят живота на неродените си деца за каквито и да е железа, благоустройства, ценности.

Аз винаги по цял свят говоря: ако искате децата ви да са щастливи, не пускайте в дома си вируса на европейската култура, той ще ги унищожи. На тези места тук са били вашите предци, а ще остане само археологически паметник, бил е тук някакъв народ.

Има много неженени, неомъжени, които се гордеят, че са такива – не искат да създават семейство, искат да си живеят за себе си. Своята изгубена същност те са запълнили от обкръжаващия свят с някакви условности, ценности, които в сравнение с неродените деца и внуци са нищо, въздух.

Винаги казвам – ако имате някакъв проблем , не отивайте за съвет при някой човек, аз също съм обикновен човек, изучете националните си традиции - там е лечението ви, там има всичко. Доказателството е, че вашата нация е хилядолетна и не е изчезнала, значи нещо е правила както трябва. Но ако нацията е започнала да намалява и да изчезва, значи не е на верния път.

Какви са най-честите проблеми на съвременния човек?

Много ме натъжава, когато виждам хора, изгубили се между миналото и бъдещето. Налага ми се да им кажа - направете усилие, върнете се в действителността. Да си се загубил във времето - между спомена и мечтата - е страшно нещо.
Сега по време на похода, наблюдавах хора, които носят в себе си своите проблеми, той не вижда пред очите си, сред тези камъни, дървета, той вижда само пътеката, която е утъпкана от другите пред него. Асоциацията, която ми изниква, е с хамстера в колелото. Той всеки ден бяга и бяга, но един прекрасен ден решава: днес ще имам философско, поетично, романтично пътешествие и започва да бяга още повече. Разберете, ако от това колело излезете дори един ден… Какво ще стане ако хамстерът  бяга много, много бързо - ще види удивително ново откритие, ще види пред себе си задника си… и от това ще страда. Вие в момента гоните своите задници. И пропускате живота.

Разберете, нещастието като абсолют не е в ада, не е и в рая, защото и там има своите срокове, даже „вечно” има свой край. Нещастието е в неопределеността, когато ти не си там и не си тук. Когато се държиш и за миналото и за бъдещето, сегашното се губи, ти се губиш. Това не са дълбоки мисли, навсякъде можеш да ги прочетеш. И хората ги знаят, разбират ги, но не пропускат чувството в себе си, да бъдеш щастлив сега, всяка секунда.
Ето сега слънцето ще залезе и вече няма да го видим, а утре ще е друг ден.

Мен ме питаха: какво планирате. Отговорих, че всичко, което съм планирал в  живота си, е било пълна глупост - и кариера, хиляди сътрудници по целия свят имаме, всичко е било глупост. Единственото смислено е всяка секунда да усещаш това чудо живота. Милиони хора няма да седят на този бряг, милиарди няма да видят тази чайка. Много виждат само задника на този пред тях – само бъхтят, да успея, да успея, да вървя, да вървя. Днес съм много зает, за да съм щастлив утре, а това утре така и не настъпва. На нас, когато ни обучаваха  40 години, ни говореха, ни учеха - ти си длъжен с утрото да се родиш, вечерта да умреш, да не оставиш нищо за утре. Не знам дали го разбирате, аз все още се опитвам да го разбера.

Казахте, че има три неща, които убиват мъжа, кои са те?

Вижте, това е много сложен въпрос. За да вникна в него, на мен ми отне 5 години. Първият убиец е извънредната печал, постоянно душевно страдание, завист – защо имам само малък реактивен самолет и защо нямам огромен лайнер с подводница… в панталоните. Всяка форма на привързване, която ти причинява страдание в твоето съзнание – това е убиец, ти умираш, като се измъчваш с обида, ненавист, желание да отмъстиш, да покажеш, че твоята къща е един метър по-висока и широка, че самолетът  ти е по-престижен, всичко, което те кара да се съжаляваш. На фона на тази необходимост се появява модата, всякакви престижни марки. Именно те създават този безкраен глад в примитивните хора. За това че ти нямаш нещо – страдаш, ако случайно ти го отнемат – пак страдаш. Всяка форма на страдание убива. Ти, преживявайки това състояние, не си жив, ти си мъртъв, защото самият живот, самото щастие минава покрай теб.

Вторият убиец на мъжа това е почивката - прекаленият физически, интелектуален, духовен отдих.

Аз самият почти се убих, изучавайки прекаления отдих. Може би съм един от редките идиоти, които с научна цел изпробват всичко върху себе си. Преди работех по 32 дни месечно, никога не почивах. За да изуча какво причинява почивката и как влияе на човека, си назначих 3-месечен престой вкъщи, изключих всички телефони и само лежах и описвах какви мисли ми минават, как се променя състоянието ми. Оказа се, че три месеца не са достатъчни, удължих ги с още три. След това постепенно ми хареса и ме пое. Лежах и описвах с какво отдихът  за мен става сладък и ако не бях влезнал в този опит подготвен, нямаше да мога да изляза. Знаете ли, много отрови на вкус са много сладки, и на мирис също са много приятни. Точно така мързелът, отдихът  е много сладък, но убива гарантирано.

Третият убиец е влажността на тялото - във всички сфери, дали се потиш при стрес, при страх и т.н. Има и четвърти убиец, но не ми се иска да ставам циничен и да говоря неприлични неща пред аудиторията ви.

Правили сте изследвания на различни групи хора, за да определите каква форма на почивка е най-добра, какви са резултатите?

Следяхме  различни показатели преди отпътуване и след завръщане. Тези, които почиваха в 5-звездни хотели - направил се на свиня на шведската маса, полежал, пак ял, спал и при завръщането си от почивката се оказа, че освен умората, която си носеха при заминаването,  бяха и допълнително задръстени. Реално не са отишли в банята да се изкъпят, а са отишли в градската канализация и са се върнали по-мръсни. По-удовлетворителен вариант се оказа, когато се пътува по различни места.  А най-добрата почивка е именно походът, най-тежкият маршрут. Човек, който веднъж се победи в труден момент, това е завинаги, този път вече никога не спира.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Мирзакарим Санакулович Норбеков