Лавина от смени на ключови позиции във властта тръгна от понеделник и ще продължи с пълна сила и днес, акцентира "Труд". Оставки хвърлиха шефът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов и на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Официално бе сменен и шефът на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров. Кадровите промени продължават - на заседанието си днес правителството ще смени шефовете на Държавна агенция "Архиви" и на Военната полиция, както и заместник-шефовете в Националния статистически институт.

"През януари на улицата ще стане страшно. Това са месеците с най-големи разходи. Тогава обществото е най-чувствително към решенията на управляващите", казва в интервю за "24 часа" Йоанна Иванова, член на Движение за граждански контрол. Тя аргументира участието си в протестите - политическата система, тясно обвързана с икономически кръгове. Тази зависимост между управляващи и олигарси в обстановка на неефективна съдебна система не може да роди друго освен монополи. Според Иванова правителството ще подаде оставка, когато е изпълнило личната си програма, която няма нищо общо с исканията на протестиращите. Като успех на Движението за граждански контрол тя посочва обществените съвети към министерствата и граждански квоти в тях. Но за съжаление не се спазва правилникът и не са ефективни.

"Катастрофата на здравното осигуряване", коментира "Преса". По данни на НАП към юни 2013 г. 2 045 594 български граждани са били с прекъснати здравноосигурителни права. Към 31 декември населението на страната е 7 282 041 души. В същия момент почти 28% от цялото население, или 34% от възрастните, не са имали право на безплатен достъп до медицинска помощ, ако изключим спешната. Картината ще стане още по-страшна, ако вземем предвид някои особености на задължителното здравно осигуряване в България. Онези, които според закона са задължени да заплащат сами здравноосигурителни вноски, са 3 382 000 души. От тях 2 045 549 не го правят. 60 на сто! Това е истинска катастрофа. Що за солидарен модел е онзи, в който участват само 40%. Най-съществената причина за големия брой неосигурени е недоволството от здравеопазването. Все повече хора виждат, че плащането на здравни осигуровки не им гарантира нито качествено, нито безплатно здравеопазване.

В интервю за "Труд" депутатът Димчо Михалевски коментира промените в закона за обществените поръчки. По думите му основната цел е да се подобри конкурентната среда в страната и да се намали огромната вълна от жалби в сферата на обществените поръчки. "Една от идеите е да ограничим възложителите да слагат високи изисквания към изпълнителите, което моментално елиминира голяма част от конкуренцията. Друга важна поправка ще бъде създаване на онлайн електронна платформа, която непрекъснато ще набира информация от цялата страна от всички възложители и ще е абсолютно достъпна за гражданите. Една от основните промени в закона ще бъде свързана с процеса на обжалването. То не трябва да бъде спорт или бизнес, в какъвто се е превърнало напоследък. Една от идеите е Комисията за защита на конкуренцията да отпадне като звено за контрол на обществените поръчки. Обжалванията по тях може да се ориентират само към съда", обяснява Михалевски.

"Ще ни спре ли Западът заради ромите?", е анализът в "24 часа". От около година някои западни държави рисуват апокалиптичана картина за наплива на роми, които ще им изземат работните места и ще им опразнят социалните каси в момента, в който ЕС вдигне бариерите на пазара на труда и най-сетне ни даде и това основно за европейския договор право - на равен труд. Максималният брой години с ограничения изтича през 2014 г. Възможно е от 1 януари западните държави в ЕС да бъдат залети от доста безработни и нискоквалифицирани работници. Това е проблем за тях, безспорно! Но пък нека го преглътнат, утешавайки се, че сме им пратили и 10 пъти по толкова квалифицирани и образовани работници, които липсват на нашата икономика.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Преглед на печата