България - "разграден двор" за кофти зарзават от чужбина

България е превърната в „разграден двор” в последните години за навлизането на голямо количество некачествена земеделска продукция, коментира ресорният министър Димитър Греков ситуацията в сектора след протести на зеленчукопроизводители срещу ниските изкупни цени на продукцията им.

Именно това показали и днешните проверки в няколко тържища и борси – в Огняново, Кърналово, Първенец, в „Слатина” и „Дружба”.

Проверките установили на борсата в Първенец партида от 10 тона некачествени домати, внос от Гърция за българския пазар. Освен това са констатирани нарушения както на митническите тарифи, така и на финансовите документи на продуктите, които се предлагат на нашите зеленчукови борси.

Групите на границата и на борсите са организирани с помощта на Министерството на финансите, на МВР и Българската агенция по безопасност на храните.

Греков отчете, че в резултат е почти изчезнала стоката с гръцки произход на тези борси и в момента се търгува само българска продукция. По думите му това са временни мерки, които ще решат въпроса за момента.

„Благодарение” на това, че винаги досега така сме решавали „пожарникарски” въпросите „ден за утре”, не се е постигнал траен ефект, отбеляза той. Затова днес на заседанието на Министерския съвет е било предложено да се разработи система от дългосрочни мерки за вноса, износа и преминаването на селскостопанска продукция и храни през територията на България. Проверките по борсите ще продължат поне още месец.

Никой не е обръщал внимание на зеленчукопроизводителите 23 години и това е тежко наследство, заяви Греков. По думите му ескалират и проблеми, свързани с други производства, в които „хората не могат да се обединят и да предложат конкурентоспособна продукция”.

Именно това според министъра е основна слабост, затова в бързи срокове ще бъде създадено звено, което да направи анализ и да помогне на стопаните за износа на продукцията им. Греков е категоричен, че към българската земеделска продукция има интерес.

За следващия програмен период финансирането на Програмата за развитие на селските райони обаче ще е доста по-ниско от досегашното. Това потвърди вицепремиерът Зинаида Златанова, която уточни, че това се отнася за всички държави-членки и е израз на политиката на ЕС към икономика на знанието, иновации, технологии и инвестиции в градска среда. Златанова обаче посочи, че не може да каже с колко по-малко ще са средствата, защото финансовият модел на разпределение между оперативните програми все още не е обсъждан в правителството.

Програмата за регионално развитие също ще е фокусирана към по-малко населени места отпреди, отново по указание на Брюксел. Стремежът на правителството ще е обаче да няма „бели петна” по картата на България, както било в момента.

Кабинетът предвижда за новия програмен период 2014-2020 година да има общо лого за оперативните програми. Очакванията са разходите за него да не надхвърлят 20 000 лева – за провеждането на конкурс и за награден фонд. За първо място в конкурса наградата ще бъде 5 000 лева и тридневно пътуване за двама до Брюксел. Амбицията на кабинета е българското лого да е най-хубавото в Европа.