Надежда е в ученическа възраст, тъкмо навърши 18 години. Живее в изолирана къща заедно с 6 други момичета. При тях винаги има и охрана – поне от двама мъже. Надежда обаче не е звезда. Не е и дъщеря на богат бизнесмен.

Тя е жертва на трафик на хора. Намира се някъде в Австрия. Всеки ден е принудена да прекарва по 12 часа на магистралата.

Единственото, което й дава сила, е мисълта за живота “отвъд магистралата“. Надежда вярва, че един ден ще успее да се измъкне. Нали сводникът й обеща, че ако работи за него една година, ще я пусне да си отиде и няма да закача малката й сестра.

Младото момиче сякаш вижда живота си на екран. Тя не е там, когато трафикантът й нанася поредния жесток побой, когато поредният тираджия спира, за да я наеме. Надежда е далече – някъде там “отвъд, в бъдещето“, когато ще е свободна, ще си намери нормална работа, а може би един ден ще създаде и семейство.

Макар и младо, момичето е научено да оцелява. В семейството си винаги е била пренебрегната. Основната любов на баща й винаги са били алкохолът и махленските побоища. Свикнала е да се справя сама.

Надежда още не може да повярва колко беше наивна да му се довери. Как можа да си помисли, че някой я обича и наистина ще й помогне. От обещанията за семеен живот в чужбина не остана нищо. Два дни след като замина с него за Австрия, се оказа, че той не е управител на заведение и тя няма да работи като сервитьорка.

Няма значение. Тя ще издържи още година и ще избяга от този кошмар. А дотогава ще живее в паралелната си вселена и ще продължава да гледа случващото се като на филм.

Виктория е силна, властна и умее да тъпче с токчетата си хората под нея. Малко над 25-годишна е. Тя няма нужда от никого, не желае семейство. Няма и мечти за бъдещето – тя и сега си има достатъчно.

Виктория е “първата“. Вече отдавна не е на магистралата, макар че започна оттам. Сега се занимава само с “подбор на кадри“. Трябва да намира нови момичета и да ги води на сводника. Виктория просто не може да повярва колко са наивни. Наистина ли е била като тях? Наистина ли преди 7-8 години повярва на тези глупости за добър живот?!

Сега тя знае как точно да подчини някого. Как да го накара да направи точно, каквото поиска, и как да го накаже, ако не се подчини.

Виктория и Надежда са един и същи човек. Едната е обърканото момиче от миналото, а другата – изгубилата идентичността си жена от настоящето.

При системно насилие човек има два избора – или да запази тялото, или да запази душата си. Системните побоища може и да не окажат толкова силно влияние върху личността на жертвата, но страхът и психическият тормоз успяват да изкривят съзнанието по невъобразим начин.

В един момент човек губи представа колко време е минало и иска само постоянният тормоз да свърши. Готов е да се откаже от всичко – мечти, желание за бягство, само това да спре. За Виктория вече няма шанс да излезе от трафика. Тя е приела себе си като част от схемата и не се съпротивлява. Загубила е напълно идентичността си.

Жените, които успяват да се измъкнат от схемата, са най-силните психически. Те успяват да се абстрахират от случващото се около тях, да се затворят в собствения си свят и да си представят, че целият кошмар се случва на някой друг. Те чакат най-удобният момент и бягат.

При първите надежда за възстановяване почти няма. Тези жени вече са други хора, приели са идентичността на трафикантите си. При вторите нещата стоят по друг начин – макар и подложени на системен тормоз, с наранена психика, те са запазили себе си – идеите си за добро и зло, мечти и дори малки надежди за живот.

Надежда и Виктория са двата модела на поведение пред момичетата, които попадат в канали за трафик на хора. Едните оцеляват, макар и с много рани. Другите се губят, въпреки че се чувстват победители.  

Dnes.bg ви представя историите на различни момичето в поредицата "Трафик". 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• проституция
• насилие
• трафик на хора