Разследващата журналистика в българските медии е рядкост, докато автоцензурата процъфтява, показва проучване на"Балкански медиен барометър: България 2012", изготвено от Фондация "Фридрих Еберт".
Според изследването корупцията е широкоразпространена, а формите й са най-различни - от приемането на скъпи подаръци до директни плащания, отбеляза Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация". Проучването е направено през април тази година в четири области и отразява гледната точка на медийни експерти, журналисти и неправителствени организации.
Професионалните стандарти в българските медии са една от четирите области. Според проучването Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация.
Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражираните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него. Тук се появява и проблемът с корупцията. Според Орлин Спасов проблемите в журналистиката често произтичат от самата професионална общност, която не е готова да отстоява докрай свободата си.
Проучването показва че формално има добра законова защита на основните човешки права и свобода на медиите и нормативните актове на ЕС в тази област имат пряко действие в България. Въпреки това обаче, практиката е съвсем различна, защото законовите положения трудно намират реализация в ежедневната работа на медиите.
Правораздавателната система е в дълбока криза и не насърчава спазването на законите, констатира Спасов.
В анализът е включена и темата за разнообразие, независимост и устойчивост на медийната среда. Има изобилие на съдържание, което обаче не означава разнообразие, алармира изследването.
Качеството също е дефицит, като доминира "жълтото" съдържание, добави Спасов. Друг проблем е неравнопоставеност в разпространението, контролирано от няколко ключови играча.
Концентрацията е сериозна заплаха, но е трудно проследима поради липса на яснота кой е реалният собственик на една медия.
Следващият кръг от обсъдени проблеми засяга медийната регулация и обществените електронни медии, като БНР и БНТ са определени като най-балансираните и качествени медии, въпреки че субсидирането им от държавата ги прави до известна степен зависими.
Констатирани са опити за постепенно обезличаване на двете медии в полза на частните оператори.
Относно медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с лобистки привкус.
Сред основните проблеми на регулатора СЕМ е откроен недостатъчният контрол върху спазването на програмите схеми и липса на достатъчно санкции при промяна на съдържанието на програмите.
Участниците в медийния барометър не очакват радикални жестове за промяна нито от държавата, нито от собствениците на медиите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
35
Панталеев
преди 11 годиниА Добро Утро ,ами то е ясно само като прочетеш 85% от статиите във весниците ти става ясно ,да не говорим за платените публицистични предавания по радио и телевизия ,плащат си и имат свободата на ефира да ни убеждават колко сме добре всъщност и как цяла Европа се мъчи в кризата ,а ние така добре се справяме.Браво Господа Управляващи
34
до к.38
преди 11 годиниПрестанете да завоалирате фактите: мисля,че говорим за т.нар. обществено значими дела - тези, разтглеждани от наказателните отделения, а не битовизмите - кой откраднал кокошката на комшията или нае.ал жената на съседа. Вие много добре знаете за какво иде реч, ама привеждайки данните от делата на ГО, правите хитър опит за изплъзване. Да видим първият тип дела: делото братя Маргени: пълен провал и то не поради лпса на доказателства, а защото съдия Паунова така реши. За награда тази съдийка стана апелативен съдия в САС. Досъдебното производство на Альошката от Бабинци Ал.Петров. С общи усилия СГС и най-вече САС смачкаха досъдебното производство и то не стигна до дело. Там май се отличи един храбър български генерал, непомирисвал барут. Три съдийки от САС си плюха в лицето и замениха ареста с домашен арест. Сетне съдия Магдалинчева на съдия Б.Магдалинчев от ВАС щерката довърши делата пусна Трактора под подписка и той дори беше кандидат президент. Делото Мургина: първата инстанция я осъди на 7 г.затвор, но сетне отново тези с черните престилки от САС я оправдаха ами не била виновна, решениията били вземани колективно с бившя министър на финансите (хайде де, направо отърваха колежката). Делото Сашо Томов: ами седи си на първа инстанция и чака прекратяване по давност. Случаят с далаверите в Приморско: колегите не били виновни, щерките били луди-млади, а майката на Икономов прекалено стара. И там нагло решение. Да продължаваме ли нататък с делата Килърите и Наглите? И не топете само прокурорите по всички незапочнати съдебни производства и оправдателни присъди. Те че не са стока и че имат практиката да смачкват делата още на стадии досъдебно п-во, е истина, ама на вас, бъларските съдии, и най-паче съдийки не можа да ви се угоди цели 23 години! Как не се нмери поне един прокурор, който да ви задоволи исканията за убедителни доказателства. Наистина, човек, неврял и некипял в съдебните прения, може да се излъже и да каже,че сте прави, но сетне с потрес разбира,че вие разигравате коня си както искате. Това е истината, колкото и да ви боли. Изходът е да се наблегне н факта,че вие също сте държавни чиновници , а не се реете в небето като ангелчета с черни криле и че както такива трябва да вършите възложента ви рабта съвестно и справедливо. Който може да я върши плийз, бите; който не може - да става адвокат.
33
до Джороооо
преди 11 годиниПравораздавателната с-*** и прогнила, но нейния "връх" е съда. Къде е проблема? Малко факти: 97,5 % от внесените обвн. актове са с осъдителни присъди, 1 в Европа, но откъде идва дефицита на правосъдие в обществото ни - само 1/5 от извършените прест-я се "заявяват", само за 2010 г. МВР не е разкрило и Прокуратурата е прекратила над 120 000 досъд. п-ва, за 2011 г. - над 54 000, по данни на техните годишни доклади. Умножено по 5 това прави близо 900 000 прес-я неразкрити!?! Виж с. Мечка и още др.