Ще я кръстим Мая, но тя може да има хиляди имена и много лица. Мая е израснала в институции и не познава никого от семейството си. Изоставена е още при раждането си, а годините до пълнолетието минават през безлични стаи в различни домове, които обаче изглеждат еднакво.

На 18 години се налага да напусне институцията, но Мая няма представа как да се грижи сама за себе си. Детството й е преминало сред четири стени и никаква връзка с реалния свят.

“Искам да имам една къща. Какво друго да иска едно сираче?“. С това просто изречение се изчерпват всички мечти на младото момиче – тя желае дом.

И точно когато не знае как ще продължи живота си, като по поръчка се появява жена, която й предлага работа като камериерка в друг град. На пръв поглед офертата звучи като най-прекия път към мечтата й – парите са добри, условията на работа също.

Мая тръгва. На място обаче картината е различна – условията на труд са ужасни, глобите - постоянни, а момичетата се държат като вълчици една с друга. Решава, че е време да напусне.

Отново, както досега, тя е сама на пътя и не знае накъде да продължи.

Точно тогава се появява втората добра оферта – гледачка на инвалиди в Полша. Идеята за работа в чужбина, която ще й помогне да създаде дом, а един ден и здраво семейство, бързо завладяват Мая.

Тя тръгва за Полша с още едно момиче. Бързо става ясно, че не са там, за да се грижат за хора в неравностойно положение, а са трафикирани с цел сексуална експлоатация.

Мая е принудена да проституира на паркинг – документите й са взети, парите й са точно преброени – само за кафе и цигари. През деня нямат право да се хранят. Като цяло яденето е силно ограничено – трафикантите не искат момичетата им да надебелеят.

Правилата са железни, неспазването им носи жестоки наказания. Всяко неспазена заповед води до жесток побой – пред всички за назидание.

Мая прави опит за бягство. Попада в болница. Изходът изглежда близо. Там обаче я намират сводниците й. Успяват да убедят персонала, че тя е тяхна близка, че се е изгубила и я взимат със себе си.

Следва жесток побой, а кошмарът на паркинга продължава. Мечтата за дом избледнява, но Мая не се отказва.

Прави втори опит за бягство – отново неуспешен. Третият път обаче птичето каца на рамото й. Клиент й дава пари, за да успее да се прибере до България – пътят е осигурен. Мая обаче трябва да си вземе документите.

Една вечер влиза в спалнята на сводниците си, взима личната си карта и скача от прозореца. При падането навехва тежко крака си. Мая обаче продължава да бяга, защото това е шансът й. С телефон снима колата на сводниците и къщата, в която са я държали, за да може да даде доказателства на полицията.

Младото момиче стига до България и се свързва с една от възпитателките. Тя я насочва към подходяща институция, а Мая разказва всичко в полицията и показва снимките на органите на реда.

Първите месеци момичето не може да излезе от кошмара, мечтата я няма, тя просто се носи по течението. С помощта на специалисти обаче се взима в ръце. Намира си работа.

Срещу трафикантите започва досъдебно производство, което обаче е прекратено. Мая не губи надежда и търпението й е наградено. Досъдебното производство е възобновено и насилниците й получават 4-годишна присъда. Имуществото им се разследва, а те трябва да изплатят обезщетение на Мая.

Сега тя е добре. Вече има лице, а не е просто част от тълпата. Мая работи в цех и се справя добре. Все още няма собствено жилище, но засега и в общинския апартамент се чувства добре. А един ден...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• проституция
• трафик на хора
• сексуална експлоатация