"ВСС - с крачка напред, с две изостава" - Последни Новини от DNES.BG

"ВСС - с крачка напред, с две изостава", коментира "Труд". Авторката - Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт "Отворено общество", смята, че новата процедура, по която става изборът на ВСС, макар и по-добра от старата, все още не гарантира избирането на членове с най-високи професионални и нравствени качества. При изслушването в Народното събрание мнозинството от кандидатите се въздържаха от оценка на работата на сегашния ВСС. Чуха се малко и завоалирани критики. Техническите решения са важни, но не са реформа. Въздържането от категорична оценка на досегашния ВСС и предлагането на технократски решения е сигурен знак за запазване на статуквото, смята Иванова.

Затова пък според Борислав Цеков, изслушването на кандидатите за ВСС показва висока степен на прозрачност. В интервю за "Новинар" основателят и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика посочва, че кандидатите са имали условия да разгърнат своите виждания. "Депутатите в един сравнително консенсусен тон бяха съумели да систематизират многобройните въпроси и мисля, че бяха зададени най-важните теми. Самите кандидати всеки според възможностите си акцентира на професионалните аспекти в работата на ВСС. Като цяло нямаше излишна политизация, нямаше партийни препирни, което е добро. Сега е важно да видим какъв ще е докладът на правната комисия и това, на което се надяваме, е той да съдържа оценъчен елемент на отделните кандидати, а не да бъде формален преразказ на изслушването. Трябва да личи оценката как са се представили кандидатите и това да даде вече съответните ориентири за избора в пленарната зала на парламента", смята Цеков.

"МВР не е само министерство, а е и най-голямата охранителна фирма", коментира "Сега". Въпросното ведомство при очевиден конфликт на интереси върти охранителен бизнес и прибира пари от хора и фирми, макар че по закон има ангажимент да осъществява "противодействие на престъпността и опазване на обществения ред". Точно затова министерството получава една тлъста част от данъците на българите. Не по-малко скандално е обстоятелството, че пак по закон МВР осъществява лицензирането на частните охранителни фирми и осъществява на практика тотален контрол върху тях. И паралелно с това участва в същия този охранителен бизнес. На обикновен език това означава едно - дава се възможност за нелоялна конкуренция. Лицензиращият орган има и пълен достъп до информацията за дейността на негови конкуренти, въпреки че част от тези данни трябва да са търговска тайна. И всичко това въпреки европейското законодателство, което категорично забранява контролиращ и лицензиращ орган да е и участник на съответния пазар.

Увереност, че няма да се наложи България да плаща 1 млрд. евро неустойка за спирането на проекта АЕЦ "Белене", демонстрира правителството на 12 септември, съобщава "Труд". Министрите на икономиката Делян Добрев и на финансите Симеон Дянков коментираха, че руската компания "Атомстройекспорт", която предяви претенцията във вторник, няма да спечели делото в Арбитражния съд в Париж. Искът е заради произведено от компанията, но неплатено от българска страна оборудване. "Надявам се Русия да не ни притиска за газа с "Белене", казва в интервю за "24 часа" Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той уверява, че сегашното правителство не е поръчвало оборудване за АЕЦ "Белене", само е удължило срока на предишно споразумение. "Договор няма. Но поръчваното оборудване по всички допълнителни анекси е далеч под стойност от 1,5 млрд. лв. Цялото не е произведено, а ние сме платили определена част от него", допълва Добрев. Той се надява създаденото напрежение да няма отражение върху преговорите с "Газпром" за "Южен поток" и за новия договор за доставка на газ.Срокът за този договор е 15 ноември. Най-важното в него е да ни позволи да сме достатъчно гъвкави, за да можем да вкараме количества от другаде в първия момент, в който това ни се отдаде.

"Никога в енергетиката ни не е имало такова ниво на непрофесионализъм и некомпетентност", заявява в интервю за "Преса" депутатът от БСП Румен Овчаров. Според него скандалите в енергетиката правят крайно наложителен референдума за строежа на АЕЦ "Белене". Защото вместо да получава евтина електроенергия, обикновеният българин от тази година вече плаща сметките по този прекратен проект. Изхарчените пари трябва да ги плати НЕК. Затова в увеличението от 13% за тока, което направиха от 1 юли, са калкулирани и задълженията по АЕЦ "Белене". Следващата година ни предстои още едно увеличение. Сметката от 3 милиарда е само началото. По думите на Овчаров решението за спиране на АЕЦ "Белене" е изцяло под американско влияние. На мястото на евтините руски реактори да построим скъпите американски.

"Когато първо се действа, а после се мисли", коментира в "Дума" евродепутатът Ивайло Калфин. "Атомекспортстрой" предяви претенциите си и управляващите вместо да кажат откъде ще намерят исканите два милиарда лева, те предложиха парламентарна комисия за сключените по АЕЦ "Белене" договори. Нали досега премиерът говореше, че нямало договори и това показвало, че предишното правителство не е бързало с проекта? Ако е така, на какво основание сега руснаците ще ни искат пари? Какви договори ще проверява парламентът, нали нямало такива? Ще се окаже, че този проект е бил необратим и затова решението на ГЕРБ да се откажем от него е поредното недомислие, за което българите ще си плащаме. Министър Симеон Дянков преди време обеща или да сложим поръчаните реактори в "Козлодуй" или да ги продадем. Сега пък обещава, че щял "да разбие" руските искания в съда. Това дело обаче ще се проточи доста време. Тогава вероятно Дянков отдавна ще се е оттеглил от България. Затова може би е добре да се наложи запор на имуществото и на бъдещите вземания на приелите това решение премиер и министри.

"Ще се разберем с Москва извън съда", прогнозира в интервю за "Стандарт" проф. Атанас Тасев, енергиен експерт. Той отбелязва, че искът не е бил неочакван и се надява, че правителството има "План Б". Защото "План А" е свързан с директното плащане на поръчано и произведено от руснаците, но неплатено от нас оборудване. За нас това е катастрофа, защото е ясно, че ние 100% ще бъдем осъдени да го платим. Това не е необоснована, а реална руска претенция. "План Б" означава реализация на частния проект АЕЦ "Белене". Иначе задачата няма решение, тъй като НЕК не може да извади 1 млрд. евро. А това е само началото на исковете, тъй като руснаците не са предявили още никакви претенции за неустойки, пропуснати ползи и др. "Според мен очевидно "План Б" вече е в ход, за което говори фактът, че е наета авторитетна адвокатска кантора. Това означава, че НЕК ще върви към извънсъдебно споразумение, резултатът от което ще е обявяване на "План Б". Той ще включва закупуването на ядрения остров от частния проект АЕЦ "Белене". Така че целта на претенцията вероятно е да изиграе ролята на катализатор за частния проект "Белене", смята Тасев.

Рекордни загуби заради просрочени вземания отчита българският бизнес през тази година, акцентира "Сега". Фирмите у нас са отписали средно около 8,3% от сумите, които не могат да съберат. Това е драматично влошаване спрямо миналата година, когато този показател е бил малко под 2%. За Европа средният процент на безнадеждните и отписаните вземания е 5%. Тревога буди и фактът, че докато миналата година просрочените суми към фирми у нас са били 25% от целия обем на задълженията, сега те са 34%. Като основни причини за просрочване на плащанията фирмите посочват влошената икономическа обстановка като цяло, размера на задълженията си и високите лихви по кредити. По данни на Българската стопанска камара само за миналата година междуфирмената задлъжнялост у нас е била в размер на 160 млрд. лв. По данни на финансовото министерство към края на полугодието държавата е задлъжняла към различни фирми с повече от 326 млн. лева.

"Ще покриваме част от евросанкциите на общините", отбелязва в интервю за "Труд" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС. Той посочва, че оперативна програма "Околна среда" практически е договорила целия си ресурс, дори има наддоговаряне. Плащанията обаче вървят по-бавно. Причината е тежки и трудни инвестиционни проекти, които българските общини не са имали възможност да правят от 25 и повече години. Общините имат и страх от реализацията им, тъй като те са 2-3 пъти по-скъпи от бюджетите им. След дълги разговори с Министерството на финансите се реши да се подпомагат общини, които нямат вина за корекцията на бюджета или са заплашени от тежки финансови последици. Целта е да комбинираме помощ до 50% с възможността да се ползва кредит по ФЛАГ, пояснява Дончев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase