“В България има една категория полицейски служители, които са извън закона, вършат какво си искат и няма кой да ги накаже”, коментира за Dnes.bg Александър Христов от Бургас, който осъди България в Страсбург заради проявено над него и семейството му полицейско насилие.

С решение на Европейския съд за правата на човека страната ни ще трябва да плати 14500 евро обезщетение на пострадалите и още 2500 евро за разноски по делото.

Това е първото подобно спечелено дело, което осъжда действията на полицейските служители и на институциите в България, които трябва да ги разследват.

Историята на семейство Христови е достойна за сценарий на холивудски екшън, а финалът може да се нарече happy end за потърпевшите, макар че официалното потвърждение на съда все още не е излязло, а правителството ни има възможност да обжалва.

“Донякъде съм удовлетворен, но има едно важно обстоятелство, което е описано в решението на Европейския съд, а именно, че трябва да бъдат издирени и наказани виновните лица. Но в България надали ще се намери прокурор, който да поиска разследване срещу това, което са извършили полицейски служители”, коментира мъжът.

На 17 февруари 2004 г. в дома на Александър Христов нахлуват 7-8 маскирани и въоръжени полицаи от НСБОП. Операцията се води от Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР.

Причината за зрелищната акция на баретите е, че Христов е заподозрян в подбудителство и оказване на помощ при фалшифициране на валута. И макар че по време на ареста той не е оказал никаква съпротива, спецполицаите го повалят на земята и започват да го ритат пред очите на съпругата му Живка и 5-годишната им дъщеря Виктория. Свидели на случващото се са още тъщата на заподозрения и негови съседи.

Изплашено от страшната сцена, детето започва да плаче. В този момент един от маскираните проявява “мъжество” и опира пистолет в главата на момиченцето, като му крещи да замълчи, спомня си Христов.

Ужасената майка се опитва да защити дъщеря си, но полицаят насочва дулото към нея и й нарежда да накара малката Виктория да млъкне.

Обискът на дома продължава около два часа и приключва, без да са открити доказателства за престъплението, в което мъжът е обвинен.

По думите на Александър Христов полицаите са нахлули в жилището му, без да обяснят за какво са там и без да покажат съдийско разрешение за претърсване.

На следващия ден майката и вуйчото на Христов са откарани под конвой до банката, откъдето са иззети всичките им пари, за да се провери дали са фалшиви. След месец отнетата сума е била върната, като е установено, че банкнотите са истински.

Мъжът е държан под стража до 20 май 2004 г. и е освободен срещу гаранция от 2000 лв. През 2007 г. е осъден на 6 години затвор, след като свидетели по делото му са двама полицейски служители, единият от които води полицейската операция в дома му.

”Излежах 4 години. Миналата година ме освободиха на базата на чл. 420 от Наказателния кодекс, в който се казва, че когато има решение на Европейския съд в полза на осъдения, делото трябва да бъде възобновено и да се разгледат новите обстоятелства.

В мотивите на европейското решение влиза и фактът, че главният свидетел по моето дело е полицейски служител, ръководил бруталната акция в дома ми”, коментира още Христов пред Dnes.bg.

След ареста съпругата му Живка подава оплакване до Сливенската военна прокуратура с искане за разследване на полицаите, нахлули в дома й. След като оттам няма реакция, жалби са подадени във Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура. И двете институции отказват да образуват наказателно производство.

“Искам да се извърши разследване, да се установят кои са лицата, нахлули в дома ми, участвали ли са впоследствие като свидетели по наказателното дело, лъжесвидетествали ли са и дали техните показания са приети от съда.

Най-важното за мен е да се установи кое е продиктувало тези полицейски безобразия, защо са влезли в дома ми и какво са търсели. Те казват, че са търсили стотици долари, а не откриха нито един”, коментира потърпевшият.

Според адвоката му Михаил Екимджиев, водил делото в Страсбург, решението на европейския съд до голяма степен ще предопредели и решенията по останалите жалби срещу полицейско насилие у нас.

“Европейския съд прави анализ на българския Закон за МВР и на правилника за приложение на МВР и подлага на унищожителна критика тези разпоредби, които забраняват разкриването на самоличността на маскираните полицаи, участвали в такива акции”, коментира Екимджиев.

Той обясни, че според съда в Страсбург точно тези полицаи, които често се използват за нелеп PR на МВР, получават наказателноправен имунитет. Те практически не могат да бъдат разследвани и наказвани.

Освен това Европейският съд критикува и липсата в българския НК на текстове, криминализиращи полицейското насилие, при които не са нанесени физически травми.

“Практически държавата и полицаите не отговарят за шока и причинения стрес на хората, дори в акции, в които използването на такива спецчасти е било напълно ненужно. Такава е последната операция в село Мировяне”, обяснява юристът.

Въпреки решението на международния съд Александър Христов е песимист за развитието на неговия казус.

“Такива безобразия ще има и занапред, защото съществува една категория полицейски служители, които са ненаказани. Прокуратурата не си върши работата. Още повече, защото се знае, че няма да бъдат рефлектирани от законите държавата”, казва той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Страсбург
• полицейско насилие
• Михаил Екимджиев