Лято е и в България масово се чистят отпуски. Това става по график и задължително. Въпреки усилията все още хиляди граждани имат да вземат по месец и отгоре платена почивка, залежала от предишни години, пише вестник “Труд”. Скоро няма шанс да се отървем от наследените почивки - поне докато държавата не преразгледа политиката си да раздава щедро почивни дни под път и над път.

Преди няколко дни излезе годишното изследване за работното време в Европейския съюз, изготвено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа. Според документа през 2010 г. средното работно време в България се е увеличило с около половин час и обикновеният българин вече се труди в продължение на 40 часа и 30 минути седмично. Освен че е трудолюбив, българинът почива малко, твърдят експертите. Изследването поставя България в златната среда по гарантиран отпуск - 20 дни годишно, които не би трябвало да се изчистват трудно.

Защо обаче все още хиляди дни отпуск стоят неизползвани, а държавните ведомства и частните фирми блокират огромни средства във фонд “Работна заплата” за евентуалното им изплащане?

Защо хиляди хора ще изгубят дни от отпуска си за 2010 г., които трябва да бъдат изчистени първи?

Защото изключенията у нас са повече от правилото. С различни нормативни актове и без ясни мотиви държавата е дала на множество българи право на доста по-голяма почивка от минималните 20 дни, заложени в Кодекса на труда. А европейските изследвания няма как да уловят това.

Всичко започва с Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета през далечната 1986 г. По онова време картите за море бяха за по три седмици и всяко предприятие пращаше хората си под строй да събират тен на ведомствена станция.

Според този документ учителите и университетските преподаватели имат право на 48 работни дни платен отпуск, актьорите в театрите, оперните певци и циркаджиите - 36 дни. Отпускът на средностатистическия полицай или военен минава 40 дни. Като прибавим към тези дни официалните празници - 14 дни, заедно със съботите и неделите, някои съсловия са в платен отпуск почти три месеца годишно.

В много университети има преподаватели с по 500 дни натрупан отпуск. Реално те могат да почиват всяка година от 15 юли до края на август - около 30 дни. А имат право на 48. След 20 г. стаж изникват едни 360 дни, които няма как да бъдат изчистени. Ами лекторите на договор в два вуза, които имат право на два пъти по 48 дни?

Повечето от служителите с голям отпуск са на държавна издръжка, сиреч всички ние, данъкоплатците, им плащаме почивните дни.

В същото време държавата се чуди откъде да намали разходите си и недоумява защо не й достига административен капацитет.

В Щатите например дори няма въведена минимална платена отпуска със закон - т. е. американците имат нула полагаеми дни отпуск и трябва да се договорят с работодателя. А у нас изпълнителната власт обича щедро да раздава на хранениците си допълнителна почивка, която след това няма как да се използва. Докога?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• отпуски