Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Това е един от най-важните семейни празници, посветен на дома, огнището и семейството.

Християнският празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Крачун и Мали Божич.

На този ден приключват 40-дневните коледни пости, започнали на 15 ноември.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг. Храната трябва да е изобилна, а ястията да са постни и нечетен брой.

Приготвят се варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. На масата се слагат също чесън, орехи, мед, кромид лук, вино, ракия и сурово жито. Изпича се и питка, в която се замесва паричка.

Традицията:

Преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

Той разбърква огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" Дървото е крушово, дъбово или буково, а в предварително издълбана в него дупка се сипват червено вино, тамян и зехтин за берекет.

В днешно време бъдникът е заместен от елхата, която семейството украсява на Бъдни вечер.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята под иконостаса. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж или жена в дома прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници – вещери, караконджоли и магьосници – отслабва.

Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Празничният хляб се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". Първото парче се слага под иконата на Света Богородица, а момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая всеки си взема орех, а по него се гадае ще бъде ли здрав – ако орехът е пълен, няма да боледува.

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и се окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.

Трапезата не се вдига цялата нощ. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват също да вечерят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Бъдни вечер