Снимка: Булфото
fallback

На 82-годишна възраст късно снощи след боледуване почина блестящият естет и ерудит проф. д-р Исак Паси, съобщиха от семейството.

За него казват, че е една от последните ренесансови фигури на България. Дейността и творчеството му са толкова мащабни и многопосочни, че действително поразяват съвременниците.

Няколко поколения студенти и преподаватели разказват легенди за лекционните курсове на Исак Паси. Може би единствените курсове, на които никой не правеше проверка и въпреки това аудиториите бяха пълни, бяха неговите.

От 1957 г., когато защитава кандидатска дисертация пред Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, той е последователно преподавател, доцент и професор по естетика, философия и културология в Софийския университет.

През 1993 г. в знак на протест срещу „декомунизационния” закон “Панев” се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.

Така се слага край на една епоха в модерното преподаване на философия и естетика в СУ, свързана с неговото име. Студентите губят уникалната възможност да бъдат облъчени от проникновеността на неговите анализи и от впечатляващата му ерудиция.

Огромен е приносът на Исак Паси за попълване на редица неизследвани пред българския читател полета в световната философска, естетическа и есеистична мисъл.

Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на класици в посочените области - от античността до XX век.

Тук трябва да отбележим книгоиздателските поредици, сърце и душа на които е Исак Паси - “Естетика и изкуствознание”, философско-есеистична библиотека в издателство “Георги Бакалов” (Варна), “Класическо наследство” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”), “Философия и човек” (издателство “Захарий Стоянов”) и др.

Чрез коментарите на Исак Паси тези поредици представиха на българския читател безсмъртни творби на световния дух и му дадоха възможност да се наслади на философската проза на Хайне, литературната есеистика на Томас Ман и Унамуно, естетическите есета на Ортега-и-Гасет, позволиха му да навлезе в духовната вселена на Гьоте, Шилер, Хердер, Лесинг, Шелинг, на немските романтици – Вакенродер, Ф. Шлегел, Новалис, А. В. Шлегел; облъчиха го с моралистичната енергия на Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер, Шамфор, Лихтенберг, Вовнарг.

Удивителен е поривът на Паси да “покрие” белите естетически полета в българското съзнание – красноречива илюстрация в това отношение са студиите върху философското наследство на Киркегор, Шопенхауер, Фройд, Ницше, Бердяев, Карлайл, Лев Шестов, В. Розанов.

Изпод перото на Исак Паси са излязли над 30 научни труда. И тук професионалните му търсения са твърде разнообразни и многостранни.

Става дума за монографии като “Трагичното” (1963), “Смешното” (1972), “Естетика на Кант” (1976), “Немска класическа естетика” (1982), “Метафората” (1983), “Фридрих Ницше” (1996), “Артур Шопенхауер” (1998), “Сьорен Киркегор” (1998), “Съвременна испанска философия” (1999), “Руски мислители” (2000), “Биография на духа” (2000) и т.н., които очертават Исак Паси като един от най-задълбочените и систематично мислещи съвременни български философи.

Най-важно място в цялостното естетическо дело на И. Паси заемат неговите книги “Философски литературни етюди”, “Смешното”, “Френски моралисти”, “Немска класическа естетика”, “Метафората”.

Някои от тези книги имат пионерски характер за нашите условия, те извършват пробив в качеството на българската естетическа мисъл.

В “Смешното” ще открием задълбочени разсъждения за феноменологията на разглежданата категория, за същността на пародията и иронията, анализи и съпоставки, които правят чест не само на нашата естетическа теория.

А “Немска класическа естетика” е пръв по рода си у нас опит да се представят върховете на немската естетическа мисъл в класическия период на нейното развитие от Баумгартен до Хегел и Маркс.

Насочването на Паси към формата на есето, фрагмента, философската миниатюра има и дълбоко съдържателни основания. Творческата инвенция на тази неуморно търсеща личност винаги е разпъната между есеистиката, философията и литературата.

И в своеобразната волтова дъга между трите жанра се раждат неговите оригинални като съдържание и блестящи като стил проникновения. Така се появяват “Философски литературни етюди” (1968), “Френски моралисти” (1978), “Есета” (1981), “Проблеми, хора, спомени” (1992), “Мислители и мисли” (1994), “Фрагменти. Миниатюри. Пътувания” (1998), “Философски миниатюри и фрагменти” (2000), “Мотиви на човешкото поведение” (2002).

Респектиращо е съдържателното единство на философско-естетическите идеи в книгите с есета на Исак Паси. Внимателният прочит ще покаже една обединяваща идея, която движи автора в неговите философски литературни опити. Тази идея може да се изрази във взаимоотношението хуманизъм – свобода.

Предмет на естетико-философските опити на Паси са произведения на автори от различни епохи и нации – “Декамерон” от Бокачо, “Дон Кихот” от Сервантес, “Бурята” от Шекспир, “Кандид” от Волтер, “Валенщайн” от Шилер, “Неизвестният шедьовър” от Балзак, “Игра на стъклени перли” от Херман Хесе.

Но онова, което сближава тези творби, принадлежащи на различни епохи и нации, на различни автори и мирогледни концепции, без съмнение е хуманизмът.

Не абстрактният, отвлеченият, а конкретният, очовечен и зрим хуманизъм като единствен път към постигане на действителната свобода, пише в своя статия Иван Гранитски.

По думите му над всичко впечатлява гражданската позиция и нравствената храброст на Исак Паси. През годините той никога не се изкуши от неправедни каузи, безпринципни приятелства и най-вече от естетически компромиси.

По тези и много други причини той е един от светлите духовни мостове, които времето прехвърля между трагичния XX век и загадъчния XXI век.

Проф. Исак Паси е баща на Соломон Паси, политик, бивш външен министър.

Поклон пред паметта му!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

199

кобра

преди 12 години

Смятам,че тези еврей трябва да спрем, да ги коментираме.Коментира се Паси,Вагенщайн,Коен,гледаме всеки ден разни плюнки като Станишев,Пирински,Бенатова и пр."българи",които били с българскосамосъзнание.Не,те са само и единствено български граждани,но служат на чужди интереси.България ще се оправи, само когато се управлява от БЪЛГАРИ,а не българите не трябва да заемат възлови постове,както и когато се приеме, и въведе Закон за етнически чиста нация.

198

.................

преди 13 години

Името му е збъркано истинското е ИСкАм ПАРИ.

197

файл

преди 13 години

сега ще напишим спомени за комунистическия философ ,какво е правил и как е действал срещу българите.

fallback