„Оттук нататък все по 5G-то, по 5G-то“.

Не се ли сетихте каква пародия на редакция е това – разбира се, на „По жицата“, където Моканина съветва Гунчо да върви „все по теля“. Нещо доста общо в сравнение с многострадалното „Под игото“, което бе пренаписвано, представяно като комикс и дори редактирано с добавка „Ако не прочетете този абзац, това няма да се отрази на разбирането на сюжета“. Книгата е издадена по този начин през 2021 година. А „върхът на сладоледа“ беше изданието от тази година под редакция на Руси Чанев, където „чорбаджи Марко стана „търговецът чорбаджи Марко“ и куп архаични, но пък знакови за езика на зараждащата ни се литература думи отидоха в дерето. Защото децата не ги разбирали.

В действителност пренаписването на книги го има и в западноевропейската литература – трагедиите на Шекспир, преразказани за деца, са издадени още през миналия век. Но като че ли никой от хората, които уж се стремят да подхождат отговорно към литературата ни, не се сеща, че когато адаптираме и преразказваме книги, унищожаваме език. Че литературата е не един скучен преразказ на много пъти разказвани сюжети, а езиково приключение, в което четящият трябва да се гмурне. Защото литературата се случва благодарение на необичайния и интересен език, той е солта и пиперът на романа, при който, ако наречем заптието полицай, вероятно няма да осакатим преразказа на сюжетната линия, но ще осакатим живия текст.

Детето, което чете една история, побираща се на вестникарска страница, няма да схване пълнотата на романа. И, ако наистина децата не разбират езика и думите на „Под игото“, по-добре неговото изучаване да се премести в по-горен клас. Когато ще са подготвени адекватно да разберат езика, а не да четат никому непотребни преразкази на творба, чийто сюжет е по-скоро банален, а целият й чар е в езика. Ако трябва, изобщо да не го изучават, а да бъде включен само като част от историята на литературата – като първи български роман. На никого не прави услуга фактът, че с хиляди уговорки децата в прогимназията и без това учат само „Радини вълнения“ – главата от романа, избрана вероятно заради най- многото познати на учениците думички, но неговореща нищо за цялостния текст и извън контекста на „Под игото“.

Опасението ми от подобно изучаване на творбата е, че децата получават представата не за литература, а за комикс. Или за някакъв литературен дайджест, който миксира (една прекрасна българска дума, но разбирана от всички тийнейджъри) езиково богатство на повече от век. Нищо лошо в това, че се опитваме да адаптираме книга към езика на деца, които по-лесно разбират езика на фентъзи светове от два-три века след нас. Но не вярвам учениците, които с лекота разбират езика на елфи и великани от средновековно фентъзи, да се притеснят чак толкова, за да си преведат "онбашия". Стига някой да е успял да им обясни книгата.

Но онова, което унищожава способността им за разбиране на текст, е безкрайно подчинено на факта, че все повече българското образование е сведено до това, да обясняваме на децата с прости изречения неща, които не могат да бъдат обяснени просто. Да ги разтоварим от всичко, което и без това не разбират.

Ако държавата смята, че децата не трябва да учат нещо, което и без това не разбират, нека направо им раздаде дипломите за средно образование, когато още ги запише в първи клас. За останалото е нужно нещо повече – да им обясним, че светът не е насочен само към забавления и лесни познания, както напоследък им се внушава, че не вливането на спешна доза допамин е главното в живота им и че понякога ще се налага да учат нещо по трудния начин, но пък усилията си заслужават. В евтиния свят, в който се откупуваме от децата си с един екран, за да не им обясняваме нищо, това е едва ли не подвиг. Интересно защо никой все още не се е опитал да преведе на „разбираем език“ Питагоровата теорема и някои други базови понятия по предметите, които децата все пак са длъжни да научат. Кой знае защо обаче, всеки смята, че преподаването на литература може да подлежи на шаблонизиране, на „адаптация“, каквото и да означава това, и да отблъсква децата от литературата още повече, като им я разказва във вестникарски усреднен вариант. И че им дава уж познания, като съсипва разбирането за литература.

Имам чувството, че маса специалисти от МОН и учители с пиетет към класиката държат на непременното включване на „Под игото“ в учебниците само поради факта, че то е част от криворазбраната българщина и от уважението към Вазов. Което на практика убива въздействието на романа – по-добре е той да бъде четен, когато човек наистина има готовността да го възприеме. Но не да го превръщаме в пародия на българската литература. Или да го опростяваме дотам, че скоро наистина да се появи във вариант на книжки за оцветяване.

Защото се опасявам, че скоро ще се появи и това.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Стела Стоянова

• адаптация
• Под игото