—нимка Ѕ√Ќ≈—, архив

Ќеотдавна кабинетът изненада студенти, преподаватели и ректори с предложение за премахване на таксите за следване  университетите.  акво направи или не напраи правителството с тази иде€, Dnes.bg попита бивши€ ректор на —” "—вети  лимент ќхридски" чл.-кор. проф. »ван »лчев, който бе два мандата на поста.

-    ѕроф. »лчев, толкова време се говореше, че н€ма пари за увеличаване на бюджета за образование, и  в един момент се оказа, че има средства да бъдат опростени всички студентски такси.  ак гледате вие на това?

-     ато на откровена подготовка за избори. ¬се пак 10% от студентите да гласуват за тези, които са го предложили, това са повече от 20 000 гласа. ј вид€хме колко малко на брой гласове могат да промен€т партийната картина. ¬инаги съм бил против уравниловката във вс€ко отношение. ѕремахването на студентските такси също е уравниловка. Ѕезспорно това е изключително важно за хората с ниски или средни доходи, но не виждам защо да не тр€бва да заплащат такси хора с високи доходи, които дават пон€кога за една вечер€ повече, отколкото е студентската такса за семестър. ƒа не говорим, че дори и за студентите с по-ниски семейни доходи от провинци€та скъпо излизат не толкова и не само таксите, колкото разходите за живот в —офи€.

ўеше да бъде по-различно, ако бе приложен механизъм, който да оцен€ва качеството на студентите, резултатите, които са показали в сво€та работа, и на тази база те да бъдат подкреп€ни допълнително – било със стипендии, било с възможноси да излизат в чужбина и да виждат как се учи там. »ма милион други начини. ќсвен това много е непри€тно, че това се прави по средата на учебната година – без никаква предварителна подготовка, без никакво обсъждане, просто с едно подхвърлено предложение. Ќещата просто не се случват по този начин. ѕремиерът ƒенков, който все пак има академичен опит, би тр€бвало да го знае.

-    ƒа не говорим, че студентите тр€бва да си плат€т таксите и след това да очакват нещо да им се възстанови.

-    “ова е резултат точно от необмисленото хвърл€не във въздуха на едно предложение, преди да са обмислени вариантите и какво точно тр€бва да се направи. ¬се пак не само таксите, а и всички финансови въпроси изискват една немалка бюрокаци€. Ѕюрокраци€ в добри€ смисъл на думата – нещата тр€бва да бъдат регулирани, да се знае кога, какво и как ще се прави. ј сега студентите първо б€ха поставени в ситуаци€та да си кажат „ќх, много хубаво, че ще се махнат таксите“, а след това, когато висшите училища и техните ръководители се противопоставиха по един или друг начин на това предложение, се вбива клин между студентите и техните преподаватели – нещо, което, между другото, са се опитвали да го прав€т и други правителства. Ќезависимо от разумните доводи на преподавателите, остава това горчиво насло€ване: „јма те се опитват да си задържат парите“. ј всъщност ръководителите на висшите училища са много прави, че това тр€бва да се обмисли. Ѕез да броим, че предложението е за тази година, а не е €сно какво ще се случи в годините след това. » също без да броим, че имаше предложение за повишаване на заплатите на преподавателите, което ще се случи от началото на следащата година, ако въобще се случи. Ќо преподавателската дейност не е работа на „луд професор с налудничави огънчета в очите“, който преподава на студентите и прави открити€, т€ е обвързана с много други хора, които го подпомагат в работата му – администраци€, специалисти, библиотекари и т.н. » се получава отново дисбаланс в очаквани€та и в реалността. «а да върви добре образованието, то е система на скачени съдове. Ќе можеш да увеличаваш само от едната страна, без да увеличиш от другата.

-    √овореше се за увеличение на преподавателските заплати, а вместо това премахнаха таксите. “ова не създава ли демотиваци€ на преподавателите?

-    ¬ижте, в нашето общество, има хора, които винаги протестират, вдигат стачки, блокират движението. ѕреподавателите, доколкото си спомн€м, не са го правили никога до този момент. ѕреди н€колко дни един протестиращ, не искам да кажа кой е, каза „√оворим за от две хил€ди лева нагоре, че кой не получава такава заплата“. » искам да кажа, че основната заплата на преподавателите в —” е такава. “ака че намалението на таксите е едно ураджийско предложение.

ћежду другото си мисл€, че в тази, ко€то не обичат да € наричат коалици€, ко€то управл€ва, сред различните й участници има разумни хора. » доста от т€х биха се усъмнили в необходимостта спешно по средата на учебната година да прав€т такива промени, без да е обмислено доколко в следващите бюджети ще има средства за това.

-    Ќо се получава така, че десетки хил€ди студенти, които са очаквали да им върнат парите, н€ма да са сигурни в това...

-    Ќапоследък виждам неособено компетентни и, за съжаление, високомерни към избирателите решени€. «атова ми се струва, че това н€ма да допринесе за авторитета на властта. √оворих с ректора на —” проф. ¬ълчев и той ми каза „ѕредстав€ш ли си, ако през л€тото нашето счетоводство тр€бва да попълва 20 000 платежни нареждани€?“ “ова е огромно допълнително натоварване, без да броим, че в такива случаи ще има и грешки, и недоволни. ѕолучва се ненужно изостр€не на отношни€та.

-    ќт друга страна, това едва ли ще допринесе за демографски ръст, какъвто е аргументът за тази пром€на...

-    «ащо непрестанно говорим за демографски ръст? Ќе знам дали си давате сметка, че Ѕългари€ е една от водещите държави в ≈— по раждаемост – кой ражда и кой не, това е друг въпрос. Ќо намалението на населението се дължи на смъртността и допреди 3-4 години на емиграци€та, сега, слава Ѕогу, т€ намал€. Ќо това са процеси, които се развиват в цели€ ≈—. ѕосочете ми повече от една-две държави, които имат положително салдо в увеличаването на населението.

-    „аст от тези хора тр€бва да станат студенти...

-    ¬ижте, аз още преди 15 години, когато б€х ректор, бе издигната иде€та, че хората между 25 и 40 години тр€бва да има висше образование. Ќо въпросът е необходими ли са толкова много хора с висше образование на икономиката на страната. » не непременно да се стремим към такава усреднена цифра, а да се направи секторен анализ на икономиката, да се види къде всъщност има нужда от висшисти и къде н€ма. «ащото повечето фирми у нас, и статистиката го доказва, са малки фирми, в които персоналът се състои от роднини. “ака че висококвалифцирани специалисти в много случаи не им и тр€бват.

-    ќт друга страна, има една тенденци€ за висше образование по измислени специалности...

-    ƒоколкото съм наблюдавал процесите в последните години, търсене на висшисти има само в определени области. Ќо точно в тези сфери квалифицирани специалисти търс€т и други държави, така че, след като сме ги подготвили, немалка част от т€х заминават за по-високи заплати, но и за по-добро социално положение за  други страни. ј всъщност има търсене на кадри със средно образование и с умени€ в доста области.

-    “оест не са ни необходими толкова висши училища?

-    ћисл€, че в последните години, след много усили€ и неразбиране от политиците, все пак се наложи тенденци€та, че висшите училища тр€бва да подготв€т кадри само в сфери, в които те самите имат подготвени кадри. ј не, да кажем, университет за производство на автомобили да произвежда юристи. Ќ€ма логика, както н€ма логика в наши€ ёридически факултет да се подготв€т автомобилни инженери. —трува ми се, че тенденци€та, ко€то бе заложена преди н€колко години, за избирателна подкрепа на определени специалности, в които дадено висше училище е силно, е правилна.

-    ѕропуска се обаче с€каш да се финансира компонентът „качество“.

-    “ой се финансира до известна степен, но трудно ще достигне желаното от нас. Ќека дам един пример  - преди н€коло години един наш град страшно много искаше да открие магистърска програма. Ќие направихме необходимите изчислени€ и казах на кмета „«а да се издържа тази програма, тр€бва да има поне 15 студенти“. “ой ми каза, че н€ма проблем, на което аз отговорих „Ќо не една година – 15 години наред“. » въпросът му беше „ќткъде ще ги вземем?“. “р€бва да се мисли и по този начин.

-    ј честата см€на на правителства напоследък създава ли дискомфорт в образователната система?

-    «а пр€к дискомфорт ми е трудно да прецен€. ƒа не забрав€ме, че чести смени на правителства имаше в доста европейски страни, например »тали€. –азбира се, ако н€ма стабилност на образователната политика, ще се поражда напрежение. » особено, ако се предлагат такива волунтаристични решени€, без предварително да са изпипани. “е, както се вижда, пораждат напрежение и обосновано несъгласие.
 

“ова се случи Dnes, за важното през ден€ ни последвайте и в Google News Showcase