Архив: Булфото

Тръгването на училище е труден период за детето, попада се в нова среда, а промените са съпроводени със стрес. Затова родителите трябва да са плътно до детето си, за да помогнат за адаптацията.

Ето и съветите на началния учител Марияна Борисова, които тя дава на родителите на първолаците още на първата родителска среща, споделени и пред Dnes.bg.

Ролята на родителя – особено в първите класове, когато преходът е много труден, е много важна. Затова съветвам всички родителите: Не плашете децата, че тръгват на училище! Ако искате да имате едно удовлетворено дете, което прави с любов нещата, нека да го насърчаваме още в първите дни, когато стъпва в класната стая. В това усилие са нужни съвместните усилия на родители и учители. 

Родители, не пишете в тетрадките на първолаците! Баби, дядовци и родители се опитват с моливче да напишат, а след това детето да повтаря. Но това е мечешка услуга. Детето трябва да се среща с трудности, за да се развива. Родителят ще трябва да има не просто търпение, а дълго търпение към детето си, което ще се опитва да изпише многократно една и съща буква. За да израства един човек, той трябва да има предизвикателства, които да преодолява. Всяко едно стъпало се преминава със старание и упоритост, постоянство и добра воля.

Друго изискване в моите часове: Никакви телефони. Първо, те разсейват децата, но много често се чупят, губят, падат в тоалетната... И този стрес се включва към стреса, че детето вече е ученик.

Първокласниците не се нуждаят от пари. Съветвам родителите на първокласници да пускат децата си  без портфейл и пари. По-добре вкъщи да се приготви храна, децата знаят, че тя е направена от мама и е много по-вкусна от тази в баничарницата. Децата могат да си носят домашно приготвен сандвич със зеленчук или плод, айран или вода. Естествено без газирани напитки и вафли, чипсове и други целофанови храни. В първи клас децата нито имат време да се наредят на лафката, нито имат време да си изядат закуската, ако успеят да я купят. Много често се губят пари, детето не може да си направи сметка за рестото и това са негативи, които създават допълнителен стрес на първолака.

Не спестявайте труда на детето у дома! Благодатният период децата да бъдат приучвани към помощ и труд е възрастта 7-10 години. Тогава децата имат огромно желание да помагат. Освен че детето ще има своите задължения в училище, не трябва да се пренебрегва трудът у дома – да си подреждат вещите, играчките, дрехите си. Да помагат в миенето на чиниите, при подреждане на масата. Наред с образованието, трябва да върви и възпитание в труд. Днешните статистики показват, че много млади хора не работят, те ще се потят във фитнеса с часове, но не желаят да се изпотят, ако пренесат нещо на баба си или майка си. Обучението в труд в началния курс е една ранна подготовка за живота за напред.

Преподавателят съветва още: Децата да лягат рано, гледането на телевизия да е до 1 час на ден. Родителите да обърнат внимание какво гледат децата им, какво четат, къде влизат, ако имат достъп до интернет и компютър.

Когато се купува книжка на детето, преди да му я дадат, първо родителят да я прочете, за да знае какво ще попадне в ръцете на детето. Освен това подбирайте книжки, които имат възпитателен ефект– не само забавни, но и полезни, съветва преподавателят.

В последно време в голяма част от съвременната детска литература има открито противопоставяне на родителите, противопоставяне на методите на възпитание, на авторитета им. Много от децата поради занижен родителски контрол спират да уважават родителите си, а това е първият авторитет, към когото те трябва да изградят респект и уважение. Когато го няма в семейството към мама и татко, няма да го има и към учителите.

Имала съм случай, когато твърде дълго едно дете ми говореше на "ти“ - и се държеше своеволно, правеше каквото си иска, ставаше по време на час – не подлежеше на никакво възпитание, на разговори. След като нищо не помогна, разговарях с майката и тя ми каза, че умишлено възпитава детето си по този начин, защото иска да бъде с детето си приятел, разказа Борисова.

Затова другият съвет, които давам, е: Родители, не можете да бъдете с детето си приятели, когато то е на 7 години. Трябва да изчакате поне още 7 години. В първи клас е твърде рано детето ви да е равностоен приятел.
В желанието си родителите да бъдат изключително либерални, объркват възпитанието на детето си. Обичайте децата си, гушкайте ги, но за приятелството, изчакайте!

Родители, стигнете малко по-далеч от въпроса: "Как мина днес?“ и не се задоволявайте с отговор: "Добре!“

От практиката мога да кажа, че децата споделят повече неща с учителите си, отколкото с родителите си. За съжаление, все повече деца се затварят все повече. Причината е, че техните физически потребности, материални нужди – облекло, електроника,  се задоволяват все повече, а емоционалният им живот, душата им остава гладна.

Според нея учебният материал в началния курс е пренаситен, претрупан от излишна информация. Така е направено да се трупат знания, но не да се развиват умения. Да отделяме време  за екскурзии с децата. Там децата добиват реална представа за живота – за история, за природата, животните, природните явления. Децата имат предметно нагледно мислене и особено в 1 клас те трябва да учат по този начин, съветва учителят.

И най-важното: Да учим децата си на любов към България, да не отглеждаме деца за износ. Нека децата ни да намерят своето място тук, нека ги учим на любов към родното. Всичко материално е временно, преходно.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase