Основната причина за агресията в училище е възпитанието в семейството. Насилието е отражение и на това, което се случва в обществото ни. Различни специалисти са ангажирани с проблема – педагози, психолози, учители и задължително родители, каза пред Dnes.bg началният учител Мариана Борисова.

Но от дългогодишния ми опит като преподавател съм установила, че основната причина за агресията е възпитанието в семейството.

Има и други – телевизия, интернет, преса, отвсякъде ни заливат с филми, новини за насилие, игри. Невинаги родителите контролират какво се тегли, гледа и отново опираме до родителския контрол.

Друг източник за агресията е желанието на родителите децата им да надмогват над други техни връстници. Във възпитанието не се набляга на това децата да се уважават, да проявяват разбиране, толерантност, да прощават, да се извиняват, неща, които са в основата на добрите взаимоотношения.

Родител ми е казвал, че съветва детето си - ако бъде ударено, веднага да отвърне по подобаващ начин. Това нещо в клас е голям проблем и учителят е с вързани ръце.

"Тогава ми се налага да работя с възрастните хора. Винаги, когато взимам 1 клас, още на първата родителска среща заявявам, че няма да толерирам каквото и да било насилие, надмощие, надменност, подиграване или сравняване“, обяснява тя.

За съжаление, склонността към насилие се проявява в най-ранна детска възраст, агресията днес започва още в детската градина. Затова отново е много важна ролята на семейството.

В училище има психолог, който работи с деца с агресивно поведение. Но един психолог на 800 деца  не е достатъчно, а тяхното заплащане и твърде неатрактивно. От друга страна учителят няма никакви правомощия да реши подобна ситуация – освен да се обърне към психолога.

Нямаме наказания за дисциплина, както беше преди. В последно време отново се говори за въвеждане на рестриктивни мерки като оценка за поведение, но може би ще има опоненти, които ще кажат, че е връщане на старото.

Факт е – агресията не е вече само между  ученици, тя е и срещу учители.

Винаги съветвам и родители, и деца при конфликтна ситуация децата да не взимат прибързани решения и сами да търсят решение на ситуацията, а да се обърнат към по-възрастен – към учител, към охраната.

От друга страна – ако нещо вече се е случило, да побързат да простят, да се извинят. Моето мнение е, че това, с което децата трудно се справят, а и на много възрастни им е трудно, е, че не се работи със справянето с гнева.

Това е трудно и за възрастните, и за децата. Особено малките често нямат добър опит в семейството и не знаят как да го направят. За да не ескалира гневът и да не прерасне в ярост, трябва бързо да бъде овладян и да се намеси или учител в училище, или родител вкъщи, и да се разговаря с детето.

Да се анализира ситуацията – какво я е породило, защо се е стигнало дотам.

Душевността на детето е много деликатна и невинаги в училище, където е доста интензивно, напрегнато, то успява да освободи травматични проблеми, които има.

Основната роля е на родителите и тяхното активно участие във възпитанието на детето и грижата за душевността му.

Ако се наложи, родителят трябва да потърси помощ на специалист извън училище. Училищният психолог може временно само да парира нещата, но в дълбочина трябва да се провежда задълбочена работа, ако детето е с травматичен проблем от миналото.

От друга страна, децата ни са много нетолерантни към различните – ако едно дете не се вписва в групата, то бива малтретирано, изолирано, подиграване, одумвано. И това нанася много травми на отхвърляне, които се проявяват в по-късна възраст.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образование
• school
• насилие
• деца
• Мариана Борисова