Държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно до 2022 г. – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1 процент. Това предвижда актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г., която правителството одобри и предлага на НС да приеме.
Проектът е подготвен от Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища.
Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.
Анализът на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната показва устойчиво изоставане на България в научното развитие. Това води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот.
Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 59 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия.
Основната цел на обновената стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.
Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво. За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд "Научни изследвания".
Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми – за финансиране на кариерното развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище.
Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд "Научни изследвания". Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент.
Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд, без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Обновената стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
50
ОЙ
преди 6 годиниСамо питам:1.Колко пари донесе така наречената българска наука в брутния национален продукт?2.Колко научни разработки са внедрени в Български предприятия ?3.Колко лиценза сме продали на чужди компании ?Ама иначе вие плачете че са им малко парите.ИСТИНАТА Е ЧЕ НЯМА НИКАКЪВ ЗНАЧИМ ЕФЕКТ ОТ ТЕЗИ ПОХАРЧЕНИ ПАРИ ЗА ОБЩЕСТВОТО !ТОВА Е ПОРАДИ ПРЕКРАСНАТА ФЕОДАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ БАН И САТЕЛИТНИТЕ И ИНСТИТУТЧЕТА !АКО МЕ ОПРОВЕРГАВАТЕ САМО С ЦИТАТИ ОТ ФИНАНСОВИ ДОКУМЕНТИ А НЕ С "ЛОКУМИ" !
49
Насила образование
преди 6 годиниНовият министър на МОН предвижда тази година парите за образованието да бъдат 0,19% от БВП, догодина 0,38%,след 2 години - 0,60% и сетне стигат до 1% от БВП. Не е само в парите проблемът, трябва и мозък, акъл. А той изтече през последните 22 г. в чужбина. Стигна се до положението МГУ (бившият МГИ) да раздава научни титли "почетен професор" на собственици и изпълнителни директори на мини, заделили пари за този ВУЗ. А такова нещо НЯМА В ЦЯЛ СВЯТ. И като се навървиха едни професори и доктори...
48
Не бъдете наивни
преди 6 годиниТази инициатива е свързана със схеми за източване на пари.Вярно е,че заплатите в БАН са малки.Вярно е,че БАН-аджии си докарват допълнително пари,четейки лекции във висши училища.Вярно е, че се боричкат за финансиране на проекти,разчитайки на Фонд "Научни изследвания".Вярно е,че в БАН връзките решават кой да бъде толериран.Вярно е,че си пречат един на друг и се мразят.Но също така е вярно, че отделни лица там си имат разработени схеми за източване и разпределяне на милиони между малко хора