Разместването на автори и произведения въобще не е основният проблем в образованието. Притеснителното е, че образованието се е превърнало в предаване на идеология, а литературата се преподава като Библия. Тази позиция изрази пред Dnes.bg преподавателят по литература в Софийската математическа гимназия Людмил Попов.

"Ако образователната система си поставя цели и философия има два избора - единият е в основата да бъде човекът, а другият - в основата да бъде идеологията. Ако говорим за патриотизъм, за национална идея, за национална идентичност, ние попадаме в мисленето за идеология", обясни учителят.

Повод за коментара му стана идеята да отпадне част от възрожденския цикъл в програмата по литература и разместването на "История славянобългарска". Предложенията създадоха недоволство сред обществото и доведоха до оставката на образователния министър проф. Тодор Танев.

"Няма значение кога ще се преподава "История славянобългарска" - дали в 1-и, 8-и или 12-и клас. Въпросът е как ще се поднесе на учениците. Ако учителят започне да интерпретира Историята по един неподходящ начин, естествено че детето няма да разбере. Но ако дадеш възможност да коментира нещо, тогава то може да се научи да мисли", обясни Попов.

По думите му обществото е в заблуда, че образованието е идеология и трябва да възпитава на българщина, на патриотизъм. Според него учениците трябва да се учат на практични неща, а не да повтаря заучени фрази. Те трябва да се научат да мислят, а за това трябва да им се даде възможност, допълни преподавателят.

"Ако детето изрази съмнение или колебания към сакрален текст, например такъв на Вазов, веднага учителят го санкционира и така мисленето се блокира", категоричен е Попов.

Според него ако човекът е приоритет на образователната система, трябва да се разбере, че литературата не е литературна история и не е история.

"Литературата е изкуство. А ако се придържаме към някакви идеологически клишета, ние лишаваме този предмет от този му смисъл", обясни учителят.

Според Людимил Попов дискусията не трябва да бъде кой е в учебната програма. Каквато и програма да има, тя трябва да бъде представена по интересен начин, допълни той.

По думите му това, че отпадат български произведения, не е странно, тъй като образователната ни система е много утежнена. В името на една огромна информация се пропускат съществени неща, добави той.

Преподавателят е на мнение, че би трябвало в програмата да се включат дори повече чужди автори, тъй като западноевропейската литература се изчерпва само с няколко имена, а митологията преобладава.

"Ние живеем в едно време на Вазов, в което си мислим, че сме си самодостатъчни. Не може да изключим контекста в който съществуваме", отбеляза Попов.

Според него българската литература може да се постави в модерен контекст, за да стане по-разбираема от децата. Той даде пример с разказа "По жицата", който той обяснява на учениците си с разказ от чужд автор с подобна идея.

"Не трябва да тръгваме от българското към чуждото, а обратното. Ние живеем в чуждото, в глобален свят. Така българското ще бъде спасено, защото иначе сами се задушаваме", завърши Попов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образование
• литература
• идеология
• история