Шампионите от СМГ: Не сме математически роботчета!

Седем от медалистите на олимпиадата в Казахстан. Снимка: Dnes.bg

Снимка: Dnes.bg

Деница, Виолета и Александър. Снимка: Dnes.bg

Светлин и Иво.Снимка: Dnes.bg

Никола.Снимка: Dnes.bg

Александър и Даниел. Снимка: Dnes.bg

Часовникът в директорския кабинет.

Част от отличията на учениците. Снимка: Dnes.bg

Снимка: Dnes.bg

Държавата отново е във вихъра на поредния образователен скандал, още един министър си замина,а на негово място идва нов. На този фон учениците от Софийската математическа гимназия (СМГ) за пореден път доказаха класата си и показаха нивото, на което се работи там.

На 12-ата Жаутиковска олимпиада по физика, математика и информатика в Алмати, Казахстан, която се проведе от 13-19 януари, 8 наши математици спечелиха 8 медала - 5 златни и 3 сребърни, и взеха първо място в отборното класиране сред жестока конкуренция.

Шампионите ни надвиха 54 отбора от 17 страни. Зад нашите младежи останаха традиционно силните отбори на Русия, Румъния, Сърбия, Армения, Грузия, Беларус, Украйна, Индонезия и други.

В раздел "Математика" златни медали получиха Александър Чергански, Деница Маркова и Виолета Найденова, а Даниел Атанасов взе сребърен. В "Информатика" Христо Венев е със злато, а Иво Дилов със сребро. Във "Физика" Светлин Тотев е шампион, а Никола Пулев - втори. Всички са от 12 клас с изключение на Виолета, която е в 11 клас на гимназията.

Преподавателят им по физика Илиян Илиев, който подготвя и двамата физици, обясни пред Dnes.bg, че това е единственото отборно състезание, в което се съревновават отбори от Природоматемачески гимназии от целия свят.

"Нивото е както на международните олимпиадите по съответните предмети, членовете на журито са тези, които подготвят задачите за олимпиадите, т.е. нивото е възможно най-високото", убеден е той.

Състезанието се провежда два дни, във всеки от тях се решават по 3 задачи, а по физика втория ден се прави експеримент.

"Да, задачите бяха трудни, но всички се справихме добре, разказва Виолета. "Всяка нация си има свой стил на работа. Ние знаем, че руснаците са много добри в геометрията, пък ние не чак толкова", допълва Деница.

Шампионите ни признават, че омразата им към неравенствата е най-силна. Тези, които се решават на състезанията обаче, са нещо съвсем различно от неравенствата в училище. Много често трябва да ти дойде идеята откъде да тръгнеш, за да решиш задачата.

Целият отбор си има правило - денят преди състезание задачи не се решават. Времето между състезателните дни те прекарват заедно, говорят, играят на игри. "Всичко, което правят нормалните деца. Ние не сме математически роботчета", отсича Деница.

"Не смятам, че съм по-различен от останалите, в свободното си време се занимавам със спорт, излизам с приятели. Понякога решавам, че ми е интересно да се занимавам с точни науки и решавам задачи. Подготовката ми за състезание е между другото – когато ми скимне“, откровен е Иво.

Тази година за първи път отборът печели първото място в Казахстан. В предишни години българските ученици два пъти заемат второ, два пъти – трето, и два пъти - четвърто място. Досега преди тях винаги е бил отборът на специалната школа към Московския университет. В него обаче влизат най-талантливите деца от цяла Москва, осигурява им се базата и преподавателите на Московския университет, обяснява преподавателят им по физика. "Това е конкуренцията, с която се борим през годините. Тази година обаче сме преди тях", горд е той.

Преди 2 години ръководството на СМГ и фондация "Америка за България“ правят проект, в който правят анализ какво не достига на учениците, за да са на върха.

"Специално по физика и астрономия, когато сме на международни състезания, нашите деца винаги са били по-слаби в практическите задачи, защото в гимназията нямаше уреди – нито телескоп, нито амперметър, абсолютно нищо. Както в повечето общински училища у нас", обяснява директорът на гимназията Антони Стоянов.

"Направихме предложение в кабинета по физика да включим най-модерната апаратура. Инвестирахме около 40-50 хиляди лева. По този начин децата започнаха да овладяват не само теоретичната част, но и да правят опити със съответната техника. Именно това помогна да вземем златния медал на тази олимпиада в категория "физика". Нямаше как да станем отборно първи без физиката", убеден е Стоянов.

Единствено наградата "Гран при" отборът не успява да вземе. Тя отива при едно московско училище – 1321.

"Там работят преподаватели от университета в Санкт Петербург и конкуренцията е изключително силна", разказва другият ръководител на отбора - математикът Линка Минчева.

"Реално нашите ученици се готвят сами, ние помагаме. С нашия отбор също работят външни преподаватели. Затова заслугата за големия успех не е на конкретен човек", допълва Илиев. Но факт е, че нямаме условията, които ползват московските отбори – базата и капацитетът на преподавателите, които имат Московския и Санктпетербургския университет.

За нивото на подготовката говори и фактът, че през последните 2-3 години учениците, приети да продължат в Оксфорд, са почти двуцифрено число като бройка, което е едно от най-добрите постижения за едно училище в света, казва директорът на СМГ. Поради това представител на университета пристига в гимназията, за да види как се подготвят децата, за да имат такива резултати.

Впоследствие в своя благодарствена телеграма той дава висока оценка на работата в СМГ и смята, че заради нивото си гимназията може да стане лицензиран оценителен център на най-стария университет във Великобритания.

По преценка на преподавателите този випуск е един от най-добрите в гимназията. Достатъчен е фактът, че от него 11 души са приети в Оксфорд, двама - в Кеймбридж. Всеки от медалистите е кандидатствал да продължи образованието си на няколко места в чужбина - в английските Imperial College, Единбург, а в Америка – Харвард, Станфордския университет, Масачузетския технологичен институт в Бостън (MIT), Принстънския университет и др.

Даниел освен за Америка, смята да кандидатства и в СУ, а Иво категорично е избрал родината. "Решил съм да остана да уча в България. Занимавам се с информатика, у нас софтуерното инженерство е доста добре платено, за разлика от чужбина, където е като останалите професии. Мога да вземам европейска заплата, а животът е много по-евтин и съм в родината си. Всичко е супер!", лаконичен е Иво.

За да се стигне обаче до това високо ниво, подготовката започва отрано - от 4-ти клас и понякога времето не стига, обяснява Линка Минчева.

"При нас след 4 клас влизат не просто добрите математици, а най-добрите. Оттук нататък грижа на всички учители е да създадем условия те да се чувстват най-добре, да имат самочувствие да се явяват на световните състезания", допълва колегата й Илиев.

Златната медалистка Деница разказва: "От 3-4 клас тръгнах на курсове в СМГ. В тях математиката се представя в много забавна светлина. Децата не чуват за уравнение и системи, а чуват за рачешки задачи, за пазаруване. Това им помага да не влизат в наложения от обществото манталитет, че науката е за зубъри. Правят се забавни неща и това помага да се отпусне мисленето", настоява момичето.

"Подготовката ни не може да се измери в часове. Тя е непрекъснат труд от 3 - 4 клас. Едно постоянно търсене на нови начини на нови идеи, информация. Събота ходим на школи в СМГ. Доста често през годината имаме подготова на национално ниво в БАН. Така че тя не спира", продължава разказа си Деница.

Не може да си кажеш "Днес ще решавам 4 часа задачи" и изведнъж да можеш да решиш 3-та и 6-та на международната олимпиада, които са най-трудните, убедена е 12-класничката.

След едно от поредните състезание, когато Деница и съучениците й са все още в 7 клас, един от големите батковци в СМГ ги съветва: "За да станате добри, всеки ден трябва да работите по 3-4 часа".

"Това е както във всеки спорт. Трябва да се тренира достатъчно време и те го правят", допълва другият математик, който работи с отбора, Стойчо Стоев. Може да стоиш 1 час на една задача или 20 часа и да свършиш много повече работа, обяснява той.

Сред най-силните черти на младежите - учителите категорично посочват сериозната мотивация и концентрация в деня преди състезания.

"Могат да се веселят, говорят, забавляват, но когато дойде време за състезание изключват от абсолютно всичко, концентират се максимално и дават максимума. Не става от първия път. Става с участие в много състезания", казва Илиев. За периода от 4 до 12 клас медалистите са се явявали на състезания между 100 и 200 пъти.

Друга много силна черта са добрите взаимоотношения между тях. "Те си помагат, не гледат като конкуренция едни на друг. Това е плюсът на училището – всички работят в екип. Създаваме условия за развитие на всички", обяснява Илиев. Колежката му Минчева допълва, че не е толкова важно кой къде е като представяне. "Това съм искала от тях – да помагат на този, който има нужда в даден момент", разкрива тя.

По думите на Стоев многото работа само не стига. Не може от всяко дете да стане състезател по математика и информатика. Курсът в средното училище може да бъде завършен с отличие от всяко интелигентно дете.

"Господ е събирал от хиляда, за да даде на тези деца. Нашата работа е да им осигурим условия. Но трябва да благодарим и на родителите, които са ги отгледали и възпитали. Ние, каквото можем, помагаме. Важното е да се чувстват добре и да имат самочувствие", убеден е Илиев.

Нивото на математиката при нас е високо още от 4-5 клас. Но когато те са добре там, много е лесно да се наградят нещата и по другите предмети. "Нашите ученици завоюват много отличия и в други състезания – по философия, биология, химия, физика", допълва Минчева.

Като всички младежи в свободното си време всеки един от медалистите обича да се забавлява.

Светлин спортува - през зимата кара ски, лятото - сърф или колело. Обича и да решава задачи. Страстта на Даниел са компютърните игри или пък да решава задачи. Деница чете много фантастика, обича и да пише. Занимава се с плетене и шиене. Нежната Виолета обича книгите, ходи на балет, понякога рисува или пък е на планина със семейството си. Александър в свободното си време, освен че решава задачи, чете, свири на китара и понякога жонглира. Физикът Никола също обича компютърните игри и китарата.

Като училище СМГ е едно от най-добрите в света. "Ако се сравни пропорционално с финансирането, което получава, сме космическо училище. За сравнение Американският колеж получава по 12 хиляди лв. за едно дете, при нас за година на дете се дават 1000 лв. Получаваме финансиране като едно селско училище. Несъвместимо е това, което получаваме, и това, което даваме като резултат", обяснява ни Стоянов.

Но успехите са плод на съвместната работа между учители, родители, ръководство и ученици. Ако ги няма тези традиции и условия, талантите могат да загинат, убеден е директорът на гимназията.