Софийски университет "Св. Климент Охридски". Снимка: Булфото
fallback

Оценяването при институционална и програмна акредитация ще се извършва по десетобалната система, с оценки от 0 до 10 решиха депутатите, като приеха на второ четене промените в Закона за висшето образование.

Сега оценяването се прави по четирибална скала, с оценки "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна".

Депутатите записаха в закона, че акредитацията на вузовете „отличници“, получили оценка 9 и 10, ще важи 6 години – толкова, колкото е и сега за училищата с оценка "много добра" или "добра".

Вносителят беше предложил тя да важи 8 г., но народните представители подкрепиха предложението на Лютви Местан от ДПС.

Той обясни, че осемгодишният срок ще "изяде" самата идея за акредитация, защото това са почти три бакалавърски цикъла. Мнението му беше подкрепено и от министъра на образованието Сергей Игнатов.

На противоположната позиция беше председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков от "Атака", който посочи, че схемата е предложена от Агенцията за акредитация, за да поощри "отличниците".

Парламентът прие още, че критерият "научна дейност" да има най-голяма относителна тежест за акредитацията на университетите.

Депутатите не приеха предложението член на академичен състав да може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Така в закона остава сегашният текст, който дава право да се участва в акредитацията на не повече от два ВУЗ-а.

Любен Корнезов от левицата поиска да отпадне ограничителната промяната. Той посочи, че такова ограничение е противоконституционно и Конституционният съд вече се е произнесъл по темата.

„Всеки гражданин може да има един основен трудов договор и втори допълнителен, защо преподавателят да няма такова право“, попита той.

Oще по темата

Лидерът на ДСБ Иван Костов пък заяви, че "скитащите" по университетите професори подбиват цената си, докато ако училищата се конкурират за един преподавател, ще се повиши и заплащането му.

Той коментира, че явно няма стратегия за развитие на висшето образование, тъй като иначе Игнатов не би отстъпвал от позициите си.

Сергей Игнатов отговори с обяснението, че миналата година е бил най-яростният радетел на такава промяна, но е смекчил позицията си, за да не пострадат студентите.

Костов определи мотива, че студентите имат семейства и финансови проблеми, за популизъм.

Образователният министър пък заяви, че ще предложи на Агенцията по акредитация да промени критериите си, като например да се дават повече точки за преподавател с основен договор и по-малко, ако става дума за втори договор.

В Закона за висшето образование депутатите записаха още, че българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина, както и че отпада таванът на таксите за платените магистратури.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

32

впечатление

преди 12 години

Неграмотност се шири в българското училище.Директорите на училищата се хвалят с по-високи дипломи ,с повече приети студенти, а в действителност оценките не са реални ,масово се преписва на матура,секции с успех над 5,50.Няма наказани квестори. Ученици които не могат да боравят с рационални числа ,завършват финанси в УНСС,други дипломирани инженери в ТУ -Варна и много други примери подобни,а зрелостници знаещи но не могат да преписват получават по- ниски оценки от зрелостните изпити.

31

хахахах

преди 12 години

никога няма да продължа образованието си в тази помия ще си давам парите в чужбина с усмивка на лицето

30

bahura

преди 12 години

Трябва да се промени скалата. Щото на Шуменски Университет как да деш повече от -7 или на Винса повече от -3?!?!

fallback