Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Тази година се очертава да бъде една от най-успешните за софтуерната индустрия, която е част от сектора на информационните и комуникационни технологии. Това каза Георги Брашнаров, член на консултативния съвет на БАСКОМ и CEO на "Немечек България"в предаването “Бизнес старт” в водещ Христо Николов.

По думите на госта последиците от пандемията и мерките са показали на света, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а наложително.

“Основните изводи на успеха е, че колкото по-дигитализиран е един сектор или предприятие, толкова са по-големи шансовете да оцелее в подобни кризи и много бързо да се възвърне към растеж”, обясни гостът.

Гостът допълва, че почти няма сектор, който да не е предприел до някаква степен дигитализация, макар и доста ниска.

Всички сегменти на софтуерната индустрия се развиват доста бързо и добре. Българската софтуерна индустрия е основно експортно насочена към пазарите на Западна Европа и САЩ. А там възможностите, разбирането и изпреварващите инвестиции в дигитализацията са големи.

По думите му миналата година също е била до някаква степен успешна. "Но не я отчитаме с голям успех, защото пораснахме само с 10%. През последните 5 години растем средно с 17,6%. Това е спад от това, което сме свикнали като растеж."

Според него този спад и тази закъсняла вълна в момента се връщат обратно и с неофициално проучване, което е направил Георги Брашнаров сред много от колегите си в БАСКОМ, че те са над чертата от 30% ръст за полугодието.

Втората част на неговото непредставително проучване сочи, че до края на годината ръстът може да се задържи или да падне до 20-25%, което е нормално.

Но ако имахме възможност да запълним всички отворени места по проекти, ние сигурно щяхме да гледаме към 50% ръст. Сегашният растеж е обезпечен със сегашните ни високообразовани и високоуважавани таланти, но голямата бариера за високоскоростно развитие е липсата на кадри, каза той.

Относно внасянето на кадри от чужбина гостът сподели, че още от 2011 г. България е хармонизирала европейска директива за синя карта. “Хармонизирана е отлично, но на практика не работи.”

Времетраенето на издаване на една синя карта преди е била 9 месеца. Имали са напредък с част от предишното правителство да оптимизират процедурите и сроковете са били намалени на 3 и 6 месеци.

Примерът, който даде е, че Германия дава синя карта за 4 седмици.

Полша дори е по-бърза, споделя гостът. Отливът от украински програмисти по време на техните войни ги кара масово да заминат в Полша. Защото властите там нямат проблем да ги приемат, да започнат да работят и след това процедурно да им издадат документите.

Гостът допълни, че България не е особено добре разпознаваема като софтуерна страна за чужди инвеститори, но се надява това да се промени.

Повече за възможностите, които дава дигитализацията, може да гледате във видеото Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase