Раните от ерата на Франсиско Франко все още се усещат в Испания. Именно поради тази причина, социалистическото правителство искаше да премести останките на диктатора от държавния мавзолей в по-малко спорен обект. Семейството на политика обаче се възпротиви.
Днес Върховният съд на Испания официално отхвърли жалбата им и постанови останките на Франко да бъдат преместени, съобщават от BBC.
Решението бе "единодушно". Съдът заяви, че е решил "напълно да отхвърли жалбата, подадена от семейството във връзка с ексхумацията на Франсиско Франко". В момента той е положен в голям мавзолей, наречен Долината на падналите, заедно с десетки хиляди загинали в гражданската война.
Мнозина определят комплекса като паметник на триумфа на фашизма и той се е превърнал в светилище на крайната десница. Правителството одобри ексхумацията през август.
Испанските медии твърдят, че след решението правителството може да ексхумира Франко преди изборите на 10 ноември. Планът е да го преместят до съпругата му в гробището "Ел Пардо" северно от Мадрид, където са погребани и много други политици. Много потомци на жертвите на Франко подкрепят този ход.
"Абсурдно е хората, убити от войските на Франко, да са погребани заедно с него, а някои все още го прославят, сякаш е спасителят на Испания", коментира Силвия Наваро, чийто чичо загива през 1936 г.
Но семейството, което би предпочело Франко изобщо да не бъде преместван, поиска той да бъде положен в семейна крипта в катедралата Алмудена - точно в центъра на столицата.
Правителството твърди, че бившият диктатор не трябва да е никъде, където може да бъде прославян. Противоречието идва в момент на политическа криза в Испания, тъй като страната се подготвя за четвъртите си общи избори за четири години.
За разлика от нацистка Германия и Италия на Мусолини, победени през ВСВ, преминаването на Испания към демокрация от 1975 г. е по-постепенно. Въпреки че демокрацията е добре установена сега, мнозина смятат, че страната никога не се е изправяла срещу своето фашистко минало. По време на прехода имаше неписан "пакт за забравяне".
Закон за амнистия, приет през 1977 г., предотвратява всяко наказателно разследване на годините на Франко. Статуите на Франко са премахнати и много улици са преименувани, за да се заличат очевидни признаци на фашистко минало.
Закон за историческата памет, приет през 2007 г. от тогавашното социалистическо правителство, признава жертвите на войната от двете страни и предоставя известна помощ за оцелелите жертви на диктатурата на Франко и техните семейства.
Дейността по намиране и погребване на хиляди загинали от гражданската война е бавна и противоречива. Повече от 100 000 жертви на конфликта и свирепите репресии, извършени след това, все още липсват.
На 33 години, Франко става най-младия генерал в Испания през 1926 г. След избирането на левия Народен фронт през 1936 г. Франко и други генерали започват бунт, разпалвайки тригодишна гражданска война.
Подпомаган от нацистка Германия и Мусолини в Италия, Франко печели гражданска война през 1939 г. и установява диктатура и се самопровъзгласява за държавен глава - El Caudillo.
Франко държи здраво властта до смъртта си през 1975 г., след което Испания става демокрация.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар