Съвременно робство: 1 дете = 1 крава. Животът им не струва нищо!

Снимка: CNN

Адам не знае точната си възраст. Изглежда на около 12 години. Всеки ден, още преди изгрев слънце, той повежда група от малки деца към езерото Волта в Гана. Някои от тях са по-малки и от него. Те се качват на лодка и влизат навътре в мътните води, за да ловят риба. Ала не го правят доброволно.

Адам и неговите пет момчета са собственост на мъж наречен Саймън. Те са роби, които прекарват всеки ден под горещото слънце на Екватора. Съдбата им е подобна на други 20 хиляди деца, които са продадени от бедните си родители на трафиканти на хора, за да изкарат малко пари, с които да преживеят. Те търгуват децата си понякога за изключително малки суми, като 250 долара. За толкова пари в Гана можеш да си купиш и крава.

Момчетата наричат Саймън "своя господар“. А CNN разказва как преминава един техен ден под жаркото слънце.

Още преди слънцето да е изгряло Адам избутва лодката във водата. С момчетата влизат да приберат мрежите, след това се връщат до брега да извадят рибата, изчистват мрежите, за да ги опънат отново.

"Не искам да съм тук. Искам да съм на училище, но нямам друг избор“, казва Адам. Той работи за Саймън в продължение на 3 години. Когато господарят му вика от брега, момчето веднага съблича блузата си и влиза в мътната и мръсна вода.

"Когато Саймън ти каже да се гмуркаш, нямаш друга опция. Лошото е, че не знаеш дали ще изплуваш от водата. Можеш да се заклещиш долу, да се оплетеш в мрежите или водораслите и никой няма да те спаси. От това ме е страх най-много. За това не искам да работя тук“, обяснява Адам.

Да се гмурнеш и да разплетеш мрежите от потъналите клони е изключително опасно. Това е и една от главните причини възрастните да използват деца за тази работа. Малките им пръсти развързват възлите по-лесно. Но и малките им телца са предимство – така се събират по-лесно в лодката, а господарите им демонстрират надмощие. Те едва ли могат да се опълчат на своите робовладелци, когато не им платят за работата, което се случва абсолютно всеки път.

Езерото Волта е създадено през 1965 година, то е най-големият водоем творение на човешката ръка. Преди това там е имало гора, ала тя не е изсечена. Дърветата все още се издигат под повърхността му.

Когато организациите за защита на човешките права разбрали за децата, мисълта им била само една - че ще е трудно да ги открият, тъй като езерото наистина е голямо. Но малчуганите били толкова много, че се появявали отвсякъде.

Сега организациите се опитват да спасят всяко дете, продадено като роб на Волта. Те им предлагат подслон и възможност да ходят на училище, като всичко това е финансирано от местните родители. Немислимо е малчуганите да бъдат върнати на собствените им семейства, тъй като те са били тези, които са ги продали на трафикантите, за да осигурят храна на другите си отрочета.

Но преди да вземат децата, спасителите все пак говорят с робовладелците.

Малко след като от CNN говорят с Адам, Джордж Ахибра, един от координаторите на спасителните акции, се среща със Саймън. Пред него, "господарят“ казва: "Посещавам семействата на тези деца и ги моля да дойдат да помогнат. Говоря с майката и бащата и определяме условията, при които синът им ще дойде при мен. Ако той работи повече от три години, родителите обикновено искат крава“.

Запитан за опасността, на която излага децата, Саймън отговаря: "Ако някое от тях умре, отивам при родителите и говорим. Всички знаем, че в езерото е опасно, но ако не поставиш капан, няма да имаш храна. Трябва да намериш начин“.

Малко по-късно Ахибра се връща с полиция и обяснява на господаря, че има две опции – да се договорят и да освободи децата мирно или да отиде в затвора и те да му бъдат отнети. Разбира се, Саймън не може да бъде лишен от бизнеса си. Той се съгласява да освободи Адам и още едно момче веднага, а останалите четири – в следващите дни, за да свършат малко повече работа. От своя страна Ахибра обещава да изгради фермерски заграждения около къщата на робовладелеца, за да се насочи към отглеждането на добитък и да спре с риболова.

"Ако го държим далеч от езерото, той няма да има нужда от роби повече“, обяснява спасителят, докато момчетата се качват с него в лодката, но този път без връщане назад. Те поемат към свободата си.