Стотици хиляди от жителите на страната му излязоха по улиците с искане той да напусне редиците на властта, правителства от всички краища на света също призоваха за неговото оттегляне. Съседните държави приеха емигрантите, създали нова бежанска криза в региона. Петролният сектор бе ограничен от ембарго, а социализмът в страната бе осмян.

„Този режим е еквивалентът на ходещ мъртвец“, заяви високопоставен американски държавен представител пред Конгреса в САЩ. 

Каква ще е Венецуела през 2019 г.? Не и като Сирия през 2011 г., когато трябваше много да се потрудите, за да откриете анализатор или западен представител, който да вярва, че президентът Башар Асад може да оцелее комбинираната атака на вътрешен бунт и международен бойкот, посочва Bloomberg в свой материал. Въпреки че САЩ признаха сирийската опозиция като законен представител на страната, то режимът на Асад остана и сега е по-силен от всякога.

Преди осем години малцина биха могли да го предвидят. 

Израелският министър на отбраната Ехуд Барак заяви тогава, че сирийският президент може да издържи „много седмици, но не става въпрос за месеци или години“.

Това обобщава и общоприетото днес мнение за президента Николас Мадуро. Той беше преизбран миналата година, но в рамките на един нечестен изборен процес, където почти никой не посмя да му се опълчи. През последния месец на сцената се появи Хуан Гуайдо, зад когото застана Западният свят, подкрепяйки го като законния лидер на страната.

И макар шансовете Мадуро да бъде отстранен да остават високи, то паралелът с Асад и Сирия си заслужава да разгледан като поучително предупреждение.

А съответствията между двамата са поразителни, включително и начинът, по който Сирийската революция от 2011 г. и опозиционното недоволство срещу Маудро от последните седмици пасват на някои по-значителни исторически тенденции.

В Сирия авторитарният режим на Асад беше оспорен само седмици след принудителното отстраняване на двама дългогодишни арабски диктатори, съборени от улични протести - Зин ал-Абидин бен Али в Тунис и Хосни Мубарак в Египет. Не много далеч бе падането на Муамар Кадафи в Либия. Това накара анализаторите да предположат, че и Асад е следващият.

В Латинска Америка редица леви популистки правителства като това във Венецуела бяха бързо заменени чрез избори от подкрепящи пазара консерватори. Такива са случаите на Бразилия, Перу, Чили, Аржентина. Как може Мадуро да оцелее?

Повечето анализатори продължават да твърдят, че не може.

Продължението на анализа четете в Investor.bg!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase