Финансово-икономическите и търговските проблеми на САЩ са се отразявали и неизбежно ще се отразяват и в бъдеще на икономиката на Европейския съюз. Това твърди в анализ във в. "Либерасион" специалистът по международно право и кореспондент на изданието в Брюксел Жан Катрмер.
Преди близо 12 години - през февруари 2007 година, кризата с високорисковите ипотечни кредити (subprimes) избухна в Съединените щати, а 18 месеца по-късно повлече Европа към най-тежката финансова, банкова и икономическа криза от 1929 година, припомня авторът на публикацията. Цели осем години бяха необходими на ЕС да излезе от тази криза, а следите от нея още са налице.
Поглеждайки към съвременната ситуация, журналистът задава въпроса дали сега Европа се намира в навечерието на нов шок със същите мащаби. И си отговаря - несъмнено не, но за пореден път Европа, която силно зависи от американския "двигател", ще пострада: тя не само че не разполага с достатъчно резервни сили за стимулиране на растежа, но и структурните слабости я правят особено уязвима на външни удари.
Авторът цитира икономиста Филип Вещер, според когото очертаващата се американска криза не е от същото естество като тази през 2007 година. Този път кризата няма да бъде финансова и банкова, а предимно икономическа: има опасност САЩ да се изправят пред рецесия в близките 12 до 18 месеца, прогнозира експертът, уточнявайки, че поне такова е убеждението на пазарите, доказателство за което е силният обрат при лихвите, поради който скоро ще стане по-скъпо да се взима заем за две или за пет години, отколкото за десет, а би трябвало да е обратното.
Това сочи, че инвеститорите се опасяват от риск от буря в краткосрочен план. Това убеждение се дължи основно на политиката на Доналд Тръмп, по-специално повсеместната му търговска война, но и дипломатическите напрежения, предизвикани от неговия агресивен унилатерализъм, продължава публикацията.
В същото време проблемът на ЕС е, че очакваният икономически растеж от 2,1 на сто в еврозоната за 2018 година спрямо 2,4 на сто през 2017 и по-малко от 2 на сто за 2019 година е изложен на най-малкия полъх на вятъра отвън. При положение, че растежът остане 4 на сто в Азия, ясно е, че Европа няма много козове за привличане на инвеститори, отбелязва икономист от ОИСР.
Още повече, че тя напълно отсъства от технологичната война между САЩ и Китай, подчертава Филип Вещер.
Авторът обръща внимание и на политическата несигурност в ЕС - протестите на "жълтите жилетки" във Франция, повсеместно надигане на крайнодесни или демагогски партии, което може да доведе до неуправляем Европейски парламент на изборите през май и до много отслабена Европейска комисия. Без да се забравя и Brexit-ът, който ще бъде повече или по-малко брутален удар в зависимост от това дали ще има или не споразумение, изтъква Жан Катрмер.
И накрая, ЕС и най-вече еврозоната не притежават автономия на взимането на решения, която да им позволява да отговорят на икономически удар. Държавите членки са тези, които диктуват какво да се прави, най-вече Германия, която наложи своята визия за икономическа политика по време на кризата от 2010 до 2012 година.
Другояче казано, Берлин ще се противопостави твърдо, включително използвайки лостовете на властта в Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ), срещу всяка гъвкава бюджетна политика, която да амортизира очаквания удар. Това вероятно ще задълбочи неговите ефекти и ще дестабилизира още повече еврозоната в нейна изгода, тъй като Германия изглежда единствената истински сигурна страна за играчите на пазарите.
Единствените добри новини за Европа са, че банковият съюз позволи съществено укрепване на банките в еврозоната, което ще им позволи да поемат удар, подобен на този през 2007 година, а освен това цената на петрола ще остане ниска още дълго време. Две "въздушни възглавници", но те са малко, за да се избегнат ефектите от предстоящо икономическо забавяне, предупреждава авторът на публикацията във в. "Либерасион".
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар