Снимка: Reuters
fallback

Европейската комисия (ЕК) запази прогнозата си за развитието на икономиката на България през тази и следващата година. В лятната междинна икономическа прогноза за 2018 г. Комисията посочва, че икономиката на страната ще се разшири с 3,8% през тази и с 3,7% през следващата година, а основен двигател ще бъде местното търсене.

Положителните развития на пазара на труда и планираното увеличение на заплащането в публичния сектор ще подкрепят продължителния растеж на частното потребление. Очаква се ръстът на инвестициите също да остане силен през прогнозирания период, основно заради възстановяване усвояването на европейските фондове, но и заради по-силните инвестиции в частния сектор.

В същото време обаче се очаква приносът от нетния износ към БВП да бъде отрицателен. Макар че стабилното външено търсене би трябвало да подкрепи растежа на износа, силното местно потребление и инвестиции означават, че вносът ще продължи да задминава износа.

Oще по темата

Ценовият натиск се е засилил през пролетта в резултат на по-стръмното поскъпване на петрола и вторичните ефекти от цените на храните. Регулираните цени също са нараснали значително през същия период.

Именно затова според прогнозите инфлацията ще се ускори с 2,0% през 2018 г., но ще се забави леко до 1,8% през 2019 г. За сравнение, в предишната си прогноза ЕК очакваше инфлация от 1,8% и през двете години.

Този модел се дължи основно на силния базов ефект при енергийните продукти, докато увеличението в реалните доходи би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло.

Що се отнася до Европейския съюз като цяло, очаква се през 2018 г. и 2019 г. растежът да остане силен, като в ЕС, както и в еврозоната, през тази година той ще бъде 2,1%, а през 2019 г. — 2%.

След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката е забавила темп през първата половина на 2018 г. и прогнозите са понижени с 0,2 процентни пункта спрямо тези от пролетта — както за ЕС, така и за еврозоната.

Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна.

Основните предпоставки за устойчив икономически растеж в ЕС и еврозоната се запазват. Забавянето на темповете на растежа се дължи отчасти на временни фактори, но в някои страни от ЕС роля за това може да са изиграли и нарастващото напрежение в търговията, високите цени на петрола и политическата несигурност.

В резултат на покачването на цените на петрола от пролетта насам инфлацията през тази година се очаква да бъде средно 1,9% в ЕС и 1,7% в еврозоната. Това представлява повишение с 0,2 процентни пункта и в двете зони спрямо пролетта. Прогнозата за 2019 г. е повишена с 0,1 процентни пункта за еврозоната — на 1,7%, но за ЕС остава непроменена — 1,8%.

Въпреки че постигнатите напоследък силни икономически резултати се оказаха устойчиви, съществува значителен риск от влошаване на прогнозата, като този риск се засилва от пролетта насам.

Прогнозата се основава на предположение, че няма да има по-нататъшна ескалация на напрежението в търговията.

Ако обаче напрежението се засили, това ще се отрази негативно на търговията и инвестициите и ще доведе до понижаване на благосъстоянието във всички включени в прогнозата държави. Сред останалите рискове например е възможна нестабилност на финансовите пазари, свързана — наред с другото — с геополитически рискове.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

11

Един от Северозапада

преди 5 години

3 мандата, 3 кабинета, основната цел на Герб беше да привлича и усвоява пари на ЕС. Е, свърши се вече. Сега трябва да се генерират пари, но герберите разбират само от усвояване. За това-нови данъци, екотакси, смяна на номерата, и всички циркаджийски номера за пълнене на бюджета, но не и мерки за възраждане на икономика и предприемачество. Но те , герберите, толкова си могат. И да не се оправдават с "ЕС не дава, САЩ не дава!", а да вземат пример от Георги Кьосеиванов, на времето....

10

Анонимен

преди 5 години

До Hafen die WahrheitПринципно е вярно, но това с доматите е много опростен модел. За да имам аз увеличен доход с който да пожелая да си купувам повече домати, този доход пак идва от реалната продуктивна икономика. При постоянен доход, ако реша да купувам повече домати ще купувам по-малко от друго. Всичко е навързано в кръг. Когато харча спестявания, просто вкарвам отново едни пари които временно са били извън системата, но пак са изкарани от продуктивен труд.

9

Hafen die Wahrheit

преди 5 години

Пример:За да продадеш едно кило домати трябва да има търсене (потребление), а продавача си слага надценка за труда, но ако няма търсене и продавача няма да може да си реализира труда. Това едно, второ колкото търсенето (потреблението) на домати е по-голямо толкова повече домати ще продаде продавача на по-висока цена! Следователно можем да кажем, че търсенето (потреблението) и предлагането определят и цената.

fallback