Затваряни и напълно обезправени

Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради с бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.

Явни депортации

През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.

От училищната скамейка - направо в Аушвиц

Тази снимка показва Карл Клинг с класа си в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели в Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.

Преследвани в цяла Европа

Нявсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в еврейските гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 хил. синти и роми - разстрелвани, умъртвявани с газ, или са умирали от глад, болести, вследствие на медицински експерименти и други насилствени действия.

"Навсякъде мъртъвци"

"В бараките, побиращи може би 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".

"Глава на 12-годишно дете"

Лекарят от СС Йозеф Менгеле и колегите му измъчвали безброй затворници - обезобразявали трупове на деца, заразявали пациенти с причинители на болести, изследвали двойки-близнаци или умъртвявали хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле никога не е бил съден.

Пепел от мъртвите

Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. От "циганския лагер" в Аушвиц се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.

Ромите не дочакали освобождаването на лагера

На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче дошло твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944-та всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две плачещи деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.