Присъединяването на България към ЕС оказа осезаемо въздействие върху българското селско стопанство. Външнотърговският баланс в аграрния сектор се увеличи 8 пъти – от 150 милиона евро в годината преди европрисъединяването на 1,2 милиарда през 2016 г. Две трети от износа на селскостопански продукти вече е насочен към държавите от ЕС.
"Ролята на ЕС е многолика. На първо място – критериите на ЕС, на които трябва да отговаря преработващата промишленост, но и животновъдството. Това беше тежко бреме за българските предприемачи, които трябваше да направят големи инвестиции. От друга страна обаче така потребителите получиха по-голяма сигурност, че храните, които консумират, отговарят на определени минимални изисквания. Появи се и конкуренция, това беше най-важният урок, който получихме от ЕС: ние сме част от един 500-милионен пазар, който отваря огромни възможности, но в същото време има и огромна конкуренция", коментира Николай Вълканов, директор на "ИнтелиАгро", независим изследователски институт за насърчаване на устойчивото развитие в селското стопанство.
Дълги традиции
България изнася най-вече зърно и маслодайни растения, но също така плодове и зеленчуци, мед, млечни, месни и тестени продукти. В сегмента на розовото и лавандуловото масло България е лидер на световния пазар.
"България има дългогодишни традиции в областта на селското стопанство. Нашата страна притежава уникални природни дадености за развитието на селското стопанство. Запазени са региони с голямо разнообразие на биологични видове. Има устойчиви сортове растения и автентични породи домашни животни. Това са важни предпоставки за развитието на органичното земеделие в страната", обяснява пред "Дойче веле" Албена Ямболиева от Министерството на земеделието, храните и горите.
В едно обширно изследване за въздействието на европейските помощи върху регионалното селско стопанство "ИнтелиАгро" стига до един доста отрезвяващ извод. Наистина, производителността в селското стопанство се е увеличила от 2007 година насам. Но причина за това е главно спадналият брой на малките и средни предприятия и ферми. Ръстът на производителността далеч не е достатъчен, за да се преодолее "общата изостаналост в аграрния сектор". Същото се отнася и до използването на земите и на работната сила.
"Субсидиите изядоха малките производители"
"Голям плюс е, че европейските субсидии отново пробудиха интереса към селското стопанство. От друга страна, тъкмо заради субсидиите в този сектор навлязоха и много случайни хора, хора с политически интереси и обвързаности, които просто "изядоха" малките производители. Ако утре субсидиите изведнъж отпаднат, сериозните и същински производители ще останат, а ще изчезнат всички други елементи, които не са достатъчно ефективни, а ги крепят единствено субсидиите", коментира Николай Вълканов, един от авторите на изследването.
В селското стопанство липсва най-вече работна ръка.
"Отглеждането на плодове и зеленчуци в големи мащаби много трудно може да се развие, понеже липсват необходимите за това сезонни работници. Много хора напуснаха", обяснява Вълканов и допълва, че онези, които останаха, не искат да работят в селското стопанство.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
132
до оня с меда
преди 6 годиниКато тръгна от Карлово за Пловдив няма една педя земя да не е изорана и да не е посадена.Къде ги виждаш тия пустеещи земи в Пловдивско ?
131
Анонимен
преди 6 годиниДо до 21И така да е било, за 2017 износа е 52 милиарда.Къде отиваш може би?
130
Анонимен
преди 6 годиниДо Един от СеверозападаБайо, изнасяме повече агнешко отколкото внасяме.Яйца и говеждо също.Тия филми, че нищо не произвеждаме свършиха.Разправяйте си ги помежду си с другите дърти комунисти.Декември месец във Велинград съм ял салата дето като помиришеш краставиците ухаят като летните.Как?От оранжериите в Пазарджишко.