Depeche Mode несъмнено са една от най-бележитите групи на последните 30 години, а може би и на всички времена. Техните класики са отекнали в съзнанието на няколко поколения и до днес успяват да завоюват нови почитатели за легендарната банда от Базилдън, Есекс, макар да са създадени дори преди раждането на много от тях.

Strange Love, Personal Jesus и People Are People отдавна са се превърнали в песни икони, албумите Ultra и Music For Masses са задължителни за ценителите, а Enjoy The Silence е сред фаворитите за песен на 90-те. За всепризнатите постижения на групата и тяхната история ще ви разкажем в следващите седмици в специалните ни материали преди идващия през май концерт в София.

Големият въпрос пред меломаните от излизането на 13-тия студиен албум на групата – Delta Machine, насам обаче е ще бъдат ли постигнати отново тези висини някога?

Delta Machine не е в никакъв случай среден по звучене. Той идва с познатите за бандата нежност, спокойствие, лек унес в магията на музиката, поднесени по безскрупулно дълбок начин. Depeche Mode така и не успяха да остареят – точно когато бяха поизчезнали от сцената преди 8 години, а Дейв Геън даваше наченки да започва соло кариера или тотално да бъде унищожен от наркотиците, сегашното трио изведнъж избухна с Playing The Angel, който не само е един от най-силните албуми в кариерата им, но и възроди отново славата им по света, като образова цяло младо поколение в тяхната магия.

В Playing The Angel страстта на членовете на бандата вреше и кипеше и изпълненията бяха кое от кое по-пленителни и завладяващи в своята чувственост. Именно тази страст обаче като че ли се загуби в предишния им албум – Sounds Of The Universe, и намира своето, макар и частично, съживяване в Delta Machine.

Бандата никога не е била прекалено цветна в своята меланхолия и болка, но тя винаги е успявала в своята музика ясно да различи черното и бялото и да ги предаде на слушателя така, че той да се докосне до тях. Delta Machine е ориентиран по същата логика - дълбочината на звученето е налице, но дълбоките електронни синт звуци се нуждаят от стенанията, виковете и чувствата на Дейв Геън, които издига изпълненията, понякога успешно, понякога не толкова, до нужното им емоционално ниво.

Освен това албумът е организиран във възходяща линия по отношение на енергията – дори така тежките синтове на Welcome To My World и Angel и бавното звучене на Heaven и Secret To The End да не ви допаднат, то с последните тракове от продукцията темпото се надига неимоверно и те със сигурност ще бъдат сред най-добре приетите от публиката на живо. Иновациите в звученето почти липсват тук, но тъй като Depeche Mode са банда, въвела толкова оригинални неща изобщо в модерната музика с издигането си ще им го простим за пореден път в последните години.

По-лесно ориентираните радио хитове почти липсват в този албум, но Soft Touch напомня отчасти за тях, разбира се издържана в традиционната доза мрачност, примесена с леки наченки на добро настроение от Геън. Should Be Higher завладява ухото с историите за невижданата, неописуемата любов, която само Гейн, Гор и Флетчър могат да опишат с толкова мъка, а Alone e още едно мрачно пътуване в човешката душа, успяващо да заплени слушателя не само със магнетичното си звучене, но и с вълнуващия си текст, изпълнен отново брилянтно от Геън.

С края й обаче изведнъж стигаме до кулминацията на албума, която пленява с всяка своя секунда. Soothe My Soul вече е определяна като бъдеща абсолютна класика за бандата и има всички познати характеристики за това – лъкатуши в своята ярост и могъщество нагоре-надолу , като заинтригува слушателя, който остава в напрегнато очакване за нейното развитие до самия край. В същото време нейната проста структура, наподобяваща плашещо Personal Jesus, бързо я направи фаворит сред феновете и я прави кандидат за парче на албума.

И докато слушателят още се отърсва от шока на нейната сила, той се озовава почти в Дивия Запад, където Дейв реди своите затварящи рими, под съпровода на акустичната китара, вплела се перфектно в ударите на електрониката.

Поредният брилянтен албум на Depeche Mode e факт. И докато наистина остава критиката, че те не предлагат нищо ново с Delta Machine, то рецептата на тяхното музикално творчество все още толкова много се ослажда за ухото на ценителите, че никой от тях не би си помислил да поиска промяна.

Бандата идва отново у нас на 12-ти май, а дотогава ще ви представим и нейната история, която е поне толкова мъчителна и изпълнена със завои, колкото и брилянтната им музика.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• Depeche Mode
• delta machine