Има две основни причини да отидеш на концерт - любим изпълнител или легенда, която трябва да видиш. Натали Коул е оставила достатъчно трайна и дълбока следа в историята на музиката и е някак естествено да пожелаеш да се отдадеш на кадифения й глас за 90 минути.

С 9 награди „Грами”, повече от 20 албума и безброй хитове из челните места на класациите, певицата е една от живите легенди на съвременната джаз и соул сцена.

Минути преди 20 часа зала 1 на НДК е порядъчно пълна, преобладаващата част от публиката е на възраст около и над 45 години. Голяма част от зрителите са облечени официално, срещат се господа с костюми, дами с вечерни рокли и голи гърбове.

По всичко личи, че публиката е подготвена за изискан, интелигентен концерт, такъв, на който няма да се танцува, емоциите няма да са прекалено бурни и всички ще се оставят гласът на Натали Коул да ги води из историята на американската музика от средата на миналия век до днес.

С леко закъснение, присъщо за една очарователна дама, Натали Коул изгрява на сцената в стилна жълта рокля и микрофон, инкрустиран с кристали. Прозвучават първите тонове и публиката изригва в бурни аплодисменти – началото е с класиката на Еди Кули “Fever”.

Сцената е изискано семпла, наподобяваща уютен ретро бар, сини светлини акцентират върху певицата и групата й, а два червени прожектора осветяват завесите.

Звучи съвместният й хит с Даяна Крол “Better Than Anything”. Обстановката става все по-задушевна, певицата благодари на публиката след всяко изпълнение, а зрителите й се отблагодаряват с бурни аплодисменти.

Натали Коул ни връща назад във времето с хитове на Франк Синатра, Лена Хорн и Пеги Лий. Бях забравил колко елегантно звучи оригиналната версия на “(Get Your Kicks On) Route 66”.

И все пак остава една тънка граница между изпълнителката и публиката, която за миг щеше да бъде преодоляна по време на дуетната част между баща и дъщеря Коул.

Натали пее “Walking My Baby Back Home”, залата е пленена от Нат Кинг Коул. Гласовете на двамата взаимно се допълват и зрителите могат само да съжаляват, че бащата не е сред нас.

По време на “Unforgettable” публиката се връща назад във времето и успява да надникне из семейните албуми и архивните кадри на семейство Коул, благодарение на видеото, което се прожектира на монтиран над сцената екран. 

Точно тук е моментът, когато зрителите трябва да направят крачката към пълното сближаване с изпълнителката, като станат на крака и изразят почитта си към таланта на Нат Кинг Коул. За съжаление, не се получи. Всички дълго ръкопляскаха, но сякаш бяха приковани към седалките.

Натали продължи с галещ слуха кавър на култовото парче на Дезрий “You Gotta Be”. Публиката явно предусещаше, че концертът върви към своя край и аплодисментите бяха бурни и заглушаващи.

С чаровна усмивка Натали Коул благодари за приятната вечер, помаха елегантно и се прибра зад кулисите. Беше безупречна и стилна, но леко резервирана.

След кратка пауза се завърна на сцената с изящен кавър на незабравимата “If I Ever Lose My Faith In You” на Стинг.

Най-сетне публиката беше на крака. Усмивки, неспиращи аплодисменти и приятното усещане за една незабравима вечер с магнетичния глас на Натали Коул.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Нат Кинг Коул
• Натали Коул