Това интервю трябваше да се случи малко след края на Мюзик айдъл.

Помните кога беше, преди сто години.

Поради „независещи от нас причини“, или с други думи – Люси пътува, ние работим, тя работи, ние пътуваме, успяхме да се видим чак сега, в един топъл съботен следобед, малко преди някои от нас да си проведат бурна антистрес терапия, наречена „вечното дерби“ на живо.

Последния път, когато си говорих с Люси, беше в коридорите на един театър, в един град, в който и двете сме родени, докато родителите ни играеха на сцената. Ще да е било преди 19 години.

Сега не беше по-различно. Само дето от сегашния разговор има два резултата.

Единият е лош. Загубих бас и трябва да купувам бутилка уиски, но не това е важното.

Важното е, че интервюто най-сетне е факт, направихме го на живо, а не по мейла и вече е съвсем готово. Специално за вас.

Какво прави във времето между последния ти ден в Плевен и първия в Ноу Ейнджълс, когато тук не се чуваше нищичко за теб?

Ооо, ти къде ме върна. В много хубаво време. Бях през цялото това време в Хамбург, проговорих немски, имах много лежерен живот като цяло.

Заминах за там, за да уча в едно частно музикално училище. Там изкарах година и половина и после започнах да участвам в мюзикъли.

После бях три години в един музикален театър, предимно танцувах.

Всъщност, аз заминах за Германия, за да намеря начин да стигна до поп-сцената, на която Люси ще си е Люси.

През тези няколко години преди Ноу Ейнджълс минах през всички стилове и беше много, много интересно.

Полезно ми беше, че развих в професионална танцова форма чувството си за музика. Казвах си – то пеенето си е пеене, по-добре сега да си потанцувам, докато съм още „младо гадже“.

Имах много хубави приятели в Хамбург, живеехме с един луд французин в един сутерен, много забавно беше.

Там си остана моя втори роден град, след Плевен.

Много хора казват, че музикалният бизнес в България се развива по много странни правила, ако изобщо се развива. Участниците в музикалните риалити - програми изпадат в забвение само дни след края на предаването. Защо?

Не е само в България така. В Германия победителките от предпоследното риалити за поп-група, от което тръгнахме и ние с Ноу Ейнджълс, така и не можаха да пробият.

Две месеца след предаването залязоха. Нямаше пазар.

Ако не си тип човек, който да интересува хората като тип човек, каквото и да пееш, няма как да грабнеш хората...

Вижте повече

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: