Дани Ганчев от "Тангра": Имаме какво да кажем, не сме раснали в дигиталния свят

Дани Ганчев от „Тангра“ едва ли има нужда от представяне. Музикант, композитор и аранжор, кийбордист и вокал в рок групата през нейния ню уейв период. Част от легендарната банда "Бъндараците". Живее 14 години в Словения, където е част от рок/джаз фюжън групите от бивша Югославия – September, Jutro, Soncna pot и Hazard. В края на 1983 г. под натиск на тогавашните власти е принуден да се завърне в България, където се включва в група Тангра и променя музикалната стилистика на групата, поставяйки началото на Тангра II. От този период са известната му авторска композиция „Жулиета“, както и „Бъди какъвто си“. През 1986 г. отново емигрира и живее и свири в Скандинавия, Холандия, Германия и Белгия, където през 1990-те години се установява за постоянно. Завръща се у нас отново през 2016 г. и заедно с Косьо Марков и Стенли възраждат "Тангра". В момента заедно с група "Сигнал" са на съвместно турне, което се радва на огромен интерес.

Г-н Ганчев, това лято се качихте за пръв път на една сцена с група „Сигнал“ в Бургас, Пловдив и Стара Загора. Сега продължавате турнето си в нови три града - Габрово, Русе и Шумен. Как се чувствате, как ви приема публиката заедно? Разкажете някоя интересна случка от тези концерти?

Моите очаквания за супер емоции и класа се оправдаха напълно! Публиката беше екзалтирана, летните театри и на трите града – пълни. Страхотен звук, визии и завладяващо сценично присъствие на всички групи. Пяхме с хората, забавлявахме се. Усещането да сме заедно на сцената е уникално и смятам, че се получи силна сплав. Определено мога да кажа, че първите летни концерти доказаха, че в тази комбинация създаваме пълнокръвен спектакъл, в който всеки може да получи много повече от това, за което е дошъл. Публиката на всяка от групите чува и открива качествата на другите, и това става абсолютно спонтанно и естествено. Налице са условията това преживяване да се случи и на предстоящите ни концерти в Габрово на 29 ноември, Русе – на 30 ноември и в Шумен – на 1 декември.

Данчо Караджов е заслужено легенда. Той и колегите от група „Сигнал“ - отлични професионалисти, които владеят аудиторията с лекота. Виждаш доверието и любовта на хората – плод на всичките години неуморна дейност.

Не е в стила ми да скромнича, когато става въпрос за „Тангра“. Групата е в супер форма и за радост на всички фенове – стари и нови, поднася истинско музикално пиршество от първия до последния такт.

Със „Сигнал“ сме били заедно на сцена през годините, но за първи път в настоящия състав на „Тангра“ и с актуалния звук на групата. Мисля, че колаборацията е повече от успешна. Така си споделяхме и с тях.

На въпроса за интересните случки ще кажа, че цялото турне си беше приключение и пътешествие, които ни заведоха на чудесни места и ни срещната с уникални хора. Който иска да е част от купона, а такъв има преди, по време и след концертите, да заповяда на предстоящите концерти! Няма как да се чувстваш по-жив.

Как си обяснявате този нестихващ интерес към рок легенди като вас? Какво давате вие на публиката, че да скандира „Още, още“?

Ами истински сме! Имаме какво да кажем, какво да покажем и го правим на 100%. Раздаваме се. Не сме расли във виртуалния свят. Не сме плод на маркетингови стратегии и ПР акции, както много от „звездите“ в днешно време. Носим живи и силни емоции, усещания за всички сетива. Горим. И хората го припознават безусловно. Това ни е ролята – рокът е призван да буди хората, да ги кара да се усещат волни и свободни, способни да преобърнат планини, да мечтаят, да живеят пълнокръвно, да бъдат своята най-добра версия!

Споделете ни какво ново около „Тангра“? Има ли критики, че изпълнявате предимно стари парчета, разкажете и за новото?

Първо, честно казано не мисля, че някой ни критикува за това, че пеем старите песни на „Тангра“ на участия! Публиката пее с нас с цяло гърло вечните хитове на групата. Хората искат да чуят и съпреживеят „Любовта, без която не можем“, „Жулиета“, „Бъди какъвто си“, „Оловния войник“, „До последен дъх“, „Нашият град“, „Богатство“ и всички други легендарни парчета. Другото е като да отидеш на концерт на „Ролинг Стоунс“ и те да не направят „Satisfaction”, „Engie“ или “Honky Tonk Women”.

Второ, групата има нови парчета, които свирим на концертите – „Ще повторя“ е една от най-новите композиции, издържана напълно в духа на ню уейв стилистиката на „Тангра“. Написана и изпята от мен. Правим и последната песен, написана от Косьо Марков за „Тангра“ – „Когато си до мен“.

Всички популярни песни са с модерен прочит и съвременни аранжименти, някои от тях са си като нови, а и групата събира все повече нови и млади фенове, които тепърва откриват вечните класики.

Мога да издам, че работим върху нови записи на някои от най-силните песни на групата, по текстовете на Сашо Петров и с гласа на нашия певец Боби Косатката. Започнахме с „Любовта, без която не можем“ – скоро ще я чувате в новата версия все по-често по радиата. Въпрос на седмици е да излезе и клипът към нея – нямам търпение и аз да видя какво се получи от снимките по време на репетиции, концерти и как са били изразени визуалните идеи на режисьора Костадин Бонев. „Любовта“ е химн, който всички пеят на концертите ни. Никой не остава равнодушен и знам, че тепърва ще вълнува още много хора – в супер силното ново изпълнение и с точната визия я очаква нов дълъг живот! До края на годината ще бъде завършен документалният филм „Оловният войник“, разказващ историята на Сашо Петров – поетът, написал най-уникалните текстове на съвременната българска рок музика. Чрез него ще бъде разказана и историята на цялото поколение музиканти и творци от онова време – българската рок история. Непременно следете за филма и идете да го видите – очаквам емоционален разказ за духа на свободата, проправящ си път в униформената соц България, и за героите на онова славно време.

Вече върви миксирането и на „Богатство“ – легендарната хазяйка е още жива и ние „пак слушаме Бийтълс“. И правим своята музика. Ще има и ново парче, което е в малко сурова версия, но обещавам да е като най-силните ню уейв образци на „Тангра“. Разбира се, чакаме с нетърпение предстоящите срещи с феновете от Габрово, Русе и Шумен.

В какъв състав сте в момента, бихте ли разказали накратко за всеки един от вас?

Започвам с Боби Косатката – нашият певец от 2018 година насам. След като Стенли се отдели от групата, за да осъществи своя соло проект, бяхме изправени пред въпроса да намерим правилния човек в най-кратки срокове. Винаги разказвам как чух Боби на една от така наречените „Сиатълски вечери“ в клуб „Терминал 1“. От името ще се ориентирате, че там се свири музиката на големите групи от Сиатълската вълна – „Нирвана“, „Пърл Джем“, „Саундгардън“, „Джейнс Адикшън“, „Аудиослейв“ и още доста – много готино събитие, в което Боби има сериозно участие. Веднага се впечатлих от уникалния му глас и ми светнаха всички червени лампи, че това е човекът за „Тангра“. Започнах да го „преследвам“ на различните му участия – той беше винаги на ниво, с уникални изпълнения и страхотен контакт с публиката, и аз отворих приказка за него на Косьо Марков. Косьо на свой ред отишъл да го слуша и поканата към Боби да се включи като певец на „Тангра“ не закъсня. Боби е чудесен и на практика може да изпее всичко. Всеотдаен и сърцат. Има си своя група – DerHunds, участва и в Intelligent Music Project.

Китарист на групата е Иво Чалъков – известен от участието си в Gravity Co., ApeMen, Стейн и различни други проекти. В „Тангра“ е от 2016 година. Иво има уникален стил на свирене, отличен вкус за музика и естетика. Винаги казвам за него, че е модният ми гуру. Някога като тийнейджъри той и неговите приятели са били повлияни от мен и стила ми, днес обменяме идеи.

На барабаните е Стефан Попов – също от Gravity Co. и Стейн. Свирил е с „Тангра“ от 2016 година, после с групата на Стенли, и после се завърна при нас. Изящен барабанист, който се вписва чудесно в „Тангра“. Негова запазена марка е да свири хем фино, хем с най-здравия удар, от който залата се тресе. Стефчо е голям купонджия и лек, весел характер. Зодия Водолей, като мен! И с рошава руса коса като мен! Даже сме имали случаи да ни питат дали не сме братя! Ама то и останалите от групата са големи купонджии, де, да не ги подценявам, ха ха ха.

На баса е Валери Григоров – Рио. На него се пада тежката задача да бъде на мястото на основателя и басист на група „Тангра“ – Косьо Марков. Първоначално, след като Косьо почина, мислехме да не взимаме басист, а да запишем бас линиите. После все пак решихме, че всичко трябва да е 100% на живо. Така в групата се появи Рио – наш приятел от онези времена, с когото пътищата ни се пресичаха по времето на работата ни в Скандинавия и други части на Европа. После Рио живя дълги години в Щатите и сега доказва себе си на родна почва.

Аз съм ясен.

Щастлив съм от признанието на нашата приятелка Галя Тапаи – страхотен фен на „Тангра“ и един от основателите на първия фен клуб на групата, а и изобщо на рок група в България – този в Русе, която знае абсолютно всичко за „Тангра“, че в момента сме в невероятна форма и достойно продължение на славната история.

Миналото Ви е меко казано „бурно“. Разкажете ни за края на периода Ви в Словения и началото на ню уейв периода на „Тангра“?

Рискувам да се повторя, но започвам с изгонването ми от Титова Югославия - Словения през лятото на 1983 година заради отказа ми да доноснича и работя за тайните служби УДБА. Беше време на политически гонения спрямо българи, от които пострадахме доста хора, включително колеги музиканти. Та за 24 часа трябваше да напусна страната, в която бях живял през последните 14 години, бях щастлив, успешен, с жена и дете, утвърден музикант, участващ в няколко групи – September, Jutro, Soncna pot и Hazard. Но явно е трябвало така да стане…

От днешна гледна точка знам, че така е трябвало да стане, за да се роди втората „Тангра“ и да направим бум в музикалната стилистика в България, за което и до ден днешен ме спират хора, запознават се с мен и ми признават, че съм ги променил. Щастлив съм от което. Та още като се прибрах през август 1983 година, без да се бавя, потърсих старите си „бойни“ другари като Косьо Марков, който тогава вече беше създал първата „Тангра“ с Чочо Владовски и те имаха своите популярни парчета, аудитория и успехи. Бяха любимци на хората в България. Косьо веднага ме покани да свиря с тях. На практика след броени дни у дома получих работа, за което винаги съм му бил благодарен и признателен. Всички от групата бяха симпатични, готини момчета, с които направихме едно турне – 20 дни из България и свирехме тогавашния им репертоар. Честно казано, аз бях на съвсем друга музикална вълна – страстен фен на ню уейв, пънк, краутрок, рокабили музика, както и на джаза и особено актуалното по това време течение фюжън джаз. Търсех музикални експерименти и съмишленици за тях, много исках да правя музика, каквато се слушаше тогава по белия свят – новата вълна в съчетание с пънк, исках да променя стила в посока на модерното, новото. Признах на Косьо, че моите музикални интереси и естетика са различни от тогавашния стил на групата, както и че ще търся начин да правя това, което ме пали.

Той трезво и прагматично отговори, че ще ми трябват поне 5 години, за да наложа нова група и предложи да се използва името „Тангра“, като групата промени стила, в който работи до тогава. Това си беше право в десятката – групата беше налице, с успешно име, терен за репетиции, контакти. Трябваше да бъде променена посоката. Чочо Владовски реши, че това не е неговото и няма интерес да прави ню уейв музика - той си беше много популярен и наложил се в своя стил, разпознаваем глас и артист. Така той реши да напусне. Не след дълго се случиха и някои други персонални промени. Бяхме изправени пред въпроса спешно да намерим певец и то не какъв да е, а с глас, пасващ на ню уейв стилистиката. И започнаха едни прослушвания в емблематичната кухня на Косьо в апартамента му на Попа, където се случваха най-често нещата. Пробвахме кой ли не, до момента, когато след много абсурдни срещи и неподходящи кандидати за слава, Косьо ме повика у тях, за да „поогледам“ поредния певец. Изненадващо заварих едно хубаво момче с прическа в стил ню уейв, което много ми напомняше на един жесток британски басист от актуалната тогава група Kajagoogoo – сещате се, че момчето, за което говоря, беше Стенли. Той изглеждаше страхотно, оставаше и да пропее – много стисках палци да ни изненада приятно. Стенли ни пусна една касетка със свое изпълнение на парче на Уайтснейк и макар това да не беше моята музика, установих, че има отлични гласови възможности и слух. Дадох на Косьо директно знак под масата, че момчето става за нас. С това приключи кастингът за певец на новата „Тангра“ и впоследствие Стенли наистина оправда напълно очакванията ни и стана любимец на публиката.

Трябваше ни и нов китарист. Тук в ролята на съдбата се намеси певецът Богдан Томов, когото един ден с Косьо Марков срещнахме случайно на „Витошка“. Аз не го познавах дотогава. Като му споделихме, че си търсим китарист, Богдан ме измери с поглед отгоре – до долу и каза: „Знам какъв човек ти трябва, трябва да е „ню уейв“ като теб“. Каза името и ми даде телефона на Валери Миловански. Затичах се до вкъщи и веднага му телефонирах, оказа се, че живее близо до нас на ул. „Марин Дринов“, където незабавно отидох. Веднага разбрах, че е човекът, с когото ще бъдем на една вълна в музицирането. Още преди да го чуя, видях „работната му площадка“ – разтворено пиано, разхвърляни стативи, джаз теория и ноти, партитури на групата „The Police“ и сред тях – Валери. Съобщих му светкавично решението си: „Утре в 1 часа, идваш с китарата на репетиция в читалище „Петър Берон“, а той супер се притесни и каза: „Поне да ме бяха чули и останалите!“. „Утре, в 1 часа – репетиция“, повторих аз.

Така се събрахме в състава, с който тръгнахме в новата посока – „ню уейв Тангра“.

През зимата на 1984 година работихме здраво по 10-12 часа на ден и за броени месеци създадохме концепция за една цялостна концертна програма. С Вальо се сработихме отлично и с опита ни в класиката, пънка, рока и джаза постигнахме оригинални и интересни хармонични решения. Изискванията ни към всички елементи на концертните ни изяви бяха много високи, бяхме вдигнали летвата високо за самите себе си. Поддържахме философията, че „ню уейв“ е естетика, валидна не само за музиката, но в голяма степен и за сценичното поведение. След това всичко се отприщи и ни заля Новата вълна. Много фенове ми благодарят, че сме преборили сивотата и тъпотията на соца, и сме променили завинаги представите им за музика и естетика.

Да си спомним и за Косьо Марков...

Никога не сме го забравяли! Неизменна част от групата, от всеки концерт, винаги свирим и му посвещаваме песен – „Когато си до мен“ – последната, записана с него песен на „Тангра“. Знаем, че той е винаги до нас, и че би искал групата да продължи да съществува и прави музика.

За какво още мечтае Дани Ганчев?

Не съм вярвал, че ще кажа нещо, което звучи като соцлозунг, но ето на! Мечтая за мир. Да спрат всички кръвопролития и безсмислени човешки жертви, хората да намерят път към себе си. И внезапно се сещам за онази цензурирана версия на „Оловния войник“ по времето на соц-а, в която текстът трябваше да бъде променен и да пеем: „Аз искам мир със тази песен!“, да сме политически ангажирани. Каква ирония! Да се окаже, че сега тази отхвърлена и компромисна версия е актуална и на място.

Мечтая за хармония и любов! Хората да бъдат по-човечни, да търсят красивото и стойностното. И за готина нова музика от „Тангра“!