Bright Sight: Не гоним капитал, а идеал

Във време, в което майтапите за Асен Блатечки и Криско ни заливат масово и е много модерно да се говори за изкуство и неговото бъдеще в дигиталната среда, има една млада софийска пънк/хардкор банда, която все още прави музика заради собствено удоволствие и най-вече заради публиката.

Естествено тя не е единствената, но пък за сметка на това вероятно е една от най-качествените и амбицирани на родната сцена, защото популярността им бързо расте и е възможно скоро определението „ъндърграунд“ да не е съвсем адекватно.

Става въпрос за момчетата от Bright Sight, които днес, 7-и октомври, пускат за безплатно сваляне първия си албум „Ехо на душите ни“ (можеш да се свали оттук - https://docs.google.com/open?id=0B9xL2YengNitTnNpdFZPemNvQTQ ). Това се случва точно година след издаването му на физически носител в малък тираж, който се е изчерпал напълно.

За да ви запознаем с творчеството на едни от най-свежите представители на софийската сцена, се срещнахме с басиста (и в повечето случаи вокал) Станко – един от виновниците за това Bright Sight да ги има.

Прочети интервюто (или недей), свали си албума (или недей) – просто се запознай с Bright Sight или ги подмини, защото те в крайна сметка не очакват всички да ги харесват. Те искат да открият само тези, които биха ги харесали.

Запознай ни много накратко с историята на Bright Sight.

Преди да се съберем, всички свирехме в различни групи и Bright Sight не ни е първи досег до сцената. Аз лично бях в една група, с която правихме ученически пънк - пеехме за любов и разни клишета. Искаше ми се обаче да направя нещо по-твърдо, по-агресивно и да пеем за по-сериозни неща - да пораснем. Споделих за тази моя идея на Ангел (китара), на него му хареса. Ясен (барабани) бързо се вписа в концепцията, а още на втората репетиция вече бяхме поканили и Даниел (китара).

За три години как се развиха нещата, колко бърз беше преходът от мазето до клубовете?

Ами, както казах, ние имахме вече опит и етапа с мазетата го бяхме минали. Този път всичко се разви бързо, единствено се забавихме с песните, защото не бяхме доизгладили стила си. В началото започваш с една идея, после идва друг с нова идея и нещата се развиват. Много се чудехме на коя група искаме да приличаме, а в крайна сметка се получи така, че започнахме да звучим като себе си.

Знам, че е клише и звучи прехвалено, но наистина смятам, че ние си имаме уникален почерк и доста неща, които ни отличават - хорови вокали, трима вокалисти, бърз и тежък звук. Нищо уникално поотделно, но съчетано, поне лично аз не съм го чувал другаде. Малко се оказахме в средно положение - пънкарите казват, че сме хардкор, кораджиите казват, че сме пънк.

Как събрахте фенове, те хич не са малко спрямо по-старите групи?

Постепенно, защото сме много активни. Свирим всеки месец и малко по-малко се утвърждаваме. Правим всичко възможно да развием групата и да достигнем до хората, на които би им допаднала музиката ни. Този месец (октомври) имаме 4 участия в София.

Вие вече имате един албум "Ехо на душите ни".

Да, той беше издаден в малък тираж, който продадохме напълно от концерт на концерт. Бихме могли да издадем и нов тираж, но няма чак такъв смисъл. Хората по концертите ни научиха, искаме да достигнем до по-широк кръг вече. Затова отпразнуваме годишнината му, като го пускаме за безплатно сваляне.

Наскоро отпразнувахте 3 години Bright Sight, като пуснахте диск с 3 нови доста силни песни, на цена от 3 лева. Той също е пред изчерпване. Какво е неговото бъдеще?

Рано е да се каже. По тези 3 песни още работим. Сега правим видео клип към една от тях и ако пуснем още бройки, то ще стане най-рано с издаването на новия ни клип, но той още е в зародиш.

Как издавате толкова често дискове, у нас има групи, които за 10 години не могат да съберат и 1 албум?

Системата в нашата група е такава, че всеки един изкаран лев от музката ни се пуска в една обща каса, като парите от нея инвестираме обратно в групата - пускане на нов тираж дискове, направата на тениски, записи и т.н. Така че всеки един фен, който реши да ни подкрепи, може да знае, че ни подкрепя двойно, защото купувайки си наш диск, ние няма да изпием или изядем парите му в кръчмата, а ще ги вложим в продуктите си. Така хем ни подкрепя, като си купува нещо наше, хем инвестира в нови неща - песни, дискове, тениски и др.

Повече от очевидно е, че не се храните от музика, как се справяте?

Всеки работи. То няма друг начин. Но това на никой не пречи, всеки отделя внимание и време. Няма го този малко тъп филм "ние сме група, много работим, не можем да се съберем". Ние вървим и не спираме. Дори сме имали участия със заместник китарист, не отменяме нищо. Това ни харесва, пък и не сме вече тинейджъри, които ще се откажат просто ей така, като се запишат в университета. Сега "Ехо на душите ни" го пускаме безплатно, но така ние си правим реклама, повече хора ще ни чуят и могат да дойдат на концерт, да си купят тениска. Няма да изкараме пари от албум у нас, то се знае, грешно е въобще да си го мислиш.

Целта ни не е да спечелим от 5-те лева, които ще дадеш за албума, но ще ни помогнеш да направим следващия. А ако харесаш достатъчно музиката, която си свалил безплатно от интернет, за да дойдеш на концерт, ти ще платиш за нея с билета си. Ако си ни свалил безплатно и не сме ти харесали - ние нищо не губим. Така или иначе нямаше да те спечелим.

И четиримата в бандата пеете, как си пишете текстовете, как си избирате темите?

Както споменах в началото, искахме да сме по-сериозни и затова се насочваме към социална тематика. Това не значи, че пеем или ще пеем за политика. Но почти всеки може да припознае себе си в част от текстовете и това ги прави по-близки до хората. Например всеки, който е работил на гадно място по необходимост, ще разбере за какво се пее в "Кухненски робот", а пък почти всички наши приятели припознаха свои познати в текста на "Изкуствен свят" (и двете песни са част от "Ехо на душите ни" - бел .авт.).

Не искаме да сме пълни простаци и да правим типичното просташко и битово принизяване на текстовете, което си е доста типично за пънка. Отделно пеем на български, което за нас е хубаво - ние пеем за България, не искаме да покоряваме света.

Сподели набързо за предстоящите ви участия.

Този месец имаме доста участия в София, 4 по-точно. На 12-ти октомври свирим в Rock It, като част от събитието Rock It Marathon. На 13-ти пък свирим на пънк фестивал в клуб Grindhouse (Wasted Fest 2012). На 14-ти имаме участие в Софийския университет на Арт мегдан.

Знам, че три поредни дни изглеждат прекалено, но истината е, че публиката ще е доста различна на трите места и това за нас е шанс да ни видят повече и различни хора. Освен това на 26 октомври имаме участие в клуб "3 уши", част от фестивала, посветен на 20-та годишнина от смъртта на Димитър Воев.

Ако някой се пита защо се бутаме навсякъде - нашата музика не е с комерсиален характер, но това не значи, че я правим за себе си и ако можем да достигнем повече хора, защо да не го правим? В ъндърграунд средите всички се знаем, но ние искаме да достигнем до по-широк кръг от нашите приятели. Има много хора в България, които слушат чужди групи, до които сме близки като звук и евентуално биха харесали и нашата музика. Тези хора дори не подозират, че нас ни има и трябва да намираме начини да ги достигнем.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase