Покрити с мъх и папрат, в гориста местност край Шефийлд, се издигат останки от някогашни стени. Край тях счупени стълби не водят до никъде, огънати огради ръждясват. В тревата могат да бъдат разпознати и бетонните основи на 80 сгради, които някога са били част от втория най-голям военен затвор на Великобритания по време на Втората световна война.

По времена на пика на военните действия зад стените му са били хвърлени близо 11 хил. войници. Най-вече германски заложници, но и италианци и украинци.

Съвсем наскоро студенти от университета в Шефийлд откриха лагера и разкриха историята му.

Условията за живот там не били приятни – храната се сервира от контейнери за боклук, а лишените от свобода делят едно помещение с още 70 души – два пъти повече от позволения капацитет. Опитите за бягство пък свършват в реки от кръв.

Лодж Муур или Лагер 17 бил затворът, в който британците държали най-опасните и фанатични заложници, не само от Втората световна война, но и от Първата световна война. За кратко той бил дом на мъжа, който се превърнал в наследника на Адолф Хитлер.

Адмирал Карл Дьониц бил капитан на няколко германски подводници. През октомври 1918 година неговата U-boat 68 е принудена да се покаже на повърхността, а той е арестуван.

Дьониц прекарва шест седмици в лагера в Шефийлд. След това умело се престорил, че има психическо заболяване. За кратко бил изпратен в психиатрична клиника в Манчестър, а после - екстрадиран обратно в Германия. Когато започнала Втората световна война, той станал  главнокомандващ на Германските военноморски сили и командир на подводниците на фюрера. Той потопява множество плавателни съдове. А след самоубийството на Хитлер – наследява поста на президент на Третия Райх, ала за кратко.

Лодж Муур е само един от 1500 затворнически лагера във Великобритания, но доскоро той тънеше в забрава. След края на войната той трябвало да бъде напълно разрушен, но работниците не свършили изцяло работата си. Сега мястото, където някога е бил Лагер 17, е популярно място за разхождане на кучета.

В началото на Втората световна война Лодж Муур бил обитаван главно от италиански затворници, които били наказани с работа в местните ферми. Те все пак не се оплаквали много – имали добра връзка със своите британски съседи, които споделяли с тях ограничените си запаси от чай. Храната била в изобилие, всеки имал достъп не само до легло, но и до образование. Можели дори да си купуват цигари и бира с джобните си пари.

Но с пристигането на германците в лагера, качеството на живот доста се влошило. Той се превърнал в "най-важният, но най-нещастният лагер във Великобритания“.  Затворниците били толкова много, че нямали почти никакво лично пространство, хранели се от контейнери за боклук, стояли с часове под дъжда и в калта, нямали почти никаква хигиена, било им студено и носели почти едни и същи дрехи всеки ден.  Дори Червеният кръст през 1944 година го определя като неподходящ за обитаване. Горе-долу по това време се случва и най-голямото бягство от затвора. Група германски военни успяват да преминат през охраната, но 24 часа по-късно били хванати близо до град Родъръм. Вторият опит за бягство приключил със смърт.

Германските войници пристигали с хиляди. Според тяхната отдаденост на нацистите, те били разпределяни в три групи – черни били онези, които фанатично се кланяли на Хитлер, бели – невярващите. Останалите били сиви.

Според данните, най-известният нацистки подводничар Ото Кречмер, който потопил рекордните 47 кораба, прекарал част от 7-те си години по лагери именно в Лодж Муур. Той със сигурност бил в категорията „черен“. Хората като него били и най-фанатични и устремени към бягство. Техните тунели все още могат да се намерят край лагера.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Великобритания
• нацисти
• Втора световна война
• Адолф Хитлер
• Лодж Муур
• военен затвор
• Лагер 17
• Карл Дьониц