Гоце Делчев. Според македонските историци той е македонски национален герой, апостол и сърцето на революцията в Македония, етнически македонец. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи, макар и да има възгледи за автономия на македонския край. Най-тъжната е историята с тленните му останки. През май 1903 година Делчев е убит при сражение край Баница и погребан в общ гроб. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“. След 9 септември, по заповед от Москва, България сменя политиката си по македонския въпрос и предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония.
Никола Вапцаров. Според македонските учени Никола Вапцаров е най-силният поетичен талант сред македонците, като творял и на други езици, освен на македонски. Според съседите творецът през целия си живот и поезия недвусмислено е заявявал, че е македонец, макар да е творял на български език.
Братя Миладинови. Изтъкнатите възрожденци пък били едни от основните представители на македонското възраждане в средата на XIX век. През 1861 година излиза епохалният труд на двамата „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор. В Македония обаче са изчислили – 600 от тях са македонски народни песни и едва 77 - "други".
Цар Самуил. - Според историците в Скопие македонски средновековен владетел. Логиката е желязна – ако е бил български владетел, е трябвало да направи столица София или Търново. Държавата, която е създал, е известна като Самуилово царство, за да се разграничи от Първото българско царство.
Кирил и Методий. Според някои македонски историци, създателите на славянската писменост също са с македонски корени, защото са родом от Солун. Изказване на руския президент Владимир Путин преди няколко месеца също предизвика широк отзвук. "Славянската писменост е дошла в Русия от "македонската земя", заяви Путин на среща с македонския си колега Георге Иванов. Българската държава естествено реагира остро.
Димитър Талев. Тук нещата са малко оплетени. Официално за съседите Талев е български писател от македонско потекло. Преди година обаче избухна скандал, след като "Железният светилник" и "Преспанските камбани" бяха издадени с финансовата подкрепа на македонското Министерство на културата, без да бъдат платени авторските права. Освен това в текста думите "българи" и "български" са били подменени с "македонци" и "македонски", а цели пасажи, в които литературните герои изповядват българското си национално самосъзнание, просто са отрязани.
Дамян (Даме) Груев. За съседите той е македонски революционер, апостол. Самият Груев обаче пише до войводата Милан Матов:“Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род.“
Яне Сандански. За Македонците той е македонски национален герой, войвода и водач на Македонската революционна организация. Самият Сандански дава интервю за италианския вестник „Секуло“ между двете балкански войни, в което казва: „Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!“
Иван (Ванче) Михайлов. Всъщност дейността му е изключително спорна в съседната страна именно заради пробългарските му виждания. Някои дори определян Иван Михайлов като най-черната фигура в историята на македонското революционно движение. Доживял завидните за деец на ВМРО 94-години, той заявява в края на дните си категорично: "Отговарям решително: аз съм българин от Македония". "Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам".
Свети Климент Охридски. Подобно като у нас, той е светия и в западната ни съседка.
Паисий Хилендарски. Всъщност, официалната македонска наука признава монахът като българин. Но все пак родното му място – Банско, дава основание на някои историци да видят македонски корени. Но за живота на Паисий се знае твърди малко, включително и има спорове дали точно Банско е родното му място. И все пак повечето историци смятат, че авторът на „История славянобългарска“ е роден точно там.
Коментари Напиши коментар