“Кое е това момче? Ицето ли? Аааа, аз го познавам още от дете, как… беряхме череши от двора на леля Мария. Добро момче, истински българин…” И така. Започват едни разкази и преразкази за големия на деня - Христо Явашев - Кристо.

Много ме ядоса фактът, че той стана “българин” след като всички световни медии го сложиха на първа страница. Преди това си беше низвергнат емигрант, от ония, които бягат от България за пари, пък ние си седим тук и мизерстваме, но достойно, защото сме патриоти. Но голям българин е той, нищо че в Уикипедия пише, че е американски скулптор и художник от български произход - пусто тези американци, първо Джон Атанасов ни взеха, сега и Христо.

Преди време за същия този Джон Атанасов, за когото се бием в гърдите как е създал първия компютър, слушах интервю с негова роднина. Как посетил с. Бояджик, Ямболско, с невероятна охота, как бил станал почетен гражданин на гр. Ямбол. Колко си обичал България! За него, апропо, Уикипедия също казва, че е американец. Успокояваме се като си казваме, че е с български корени, а тя кръвта вода не става. Нашенец си е момчето, така да знаете. Ако не беше създал първия компютър обаче, въобще нямаше да му се ровим в родословното дърво дали, аджеба, има нещо българско у него.

Добре де, ами Дилма Русев? Тази Уикипедия хич не ги разбира нещата - там пък пише, че Дилмето била бразилски икономист и политик? Аааа, да ги нямаме такива. Наше момиче си е, ей, те вярно, че в Габрово са шегобийци, но тая шега не ми харесва. Все пак е първата жена президент на Бразилия, няма как да е друга, освен българка!

И така мога да продължа да изреждам още куп имена като Силви Вартан, Филип Киркоров, Рита Уилсън, Нина Добрев и за мое учудване - сложили сме ръка и на турския певец Таркан. Нищо, че е роден в Германия, бил е потомък на наши мохамедани от Родопите, изселили се в Турция. Явно обаче историята си казва думата и някак си не се бием в гърдите така силно, че турски изпълнител е наш човек, предвид разни 5-вековни “присъствия”.

Смешни хора сме, ей! Прогонихме си талантите в чужбина, разбягаха се като клети странници по света, само защото вярват в това, което правят. А ние, ние в какво вярваме? Щеше ли Христо да е Кристо, ако след Художествената академия си беше останал тук? С парите за култура, отделени от министерството, сигурно най-голямото му постижение щеше да е понтон от боклуци на Перловската река. И щеше едва да крета с пенсия от 180 лв. Защото идеите му са прекалено смели. Прекалено дръзки. Повече от това, което който и да е било министър на културата би могъл да приеме.

Щеше ли Дилма Русев да бъде президент на Бразилия, ако баща й си беше останал в Габрово? Ами! Най-много заместник-кмет щеше да стане и най-голямото й постижение щеше да бъде одобрен проект по програмата за развитието на селските райони.

Джон Атанасов пък щеше да сглобява нелегално тамагочита на някоя мансарда, защото кога БКП ще ти даде такава свобода да твориш бъдещето на света с жички и ток.

И така… велики българи! Тъжното е, че са велики, но отдавна не са българи. Защото са строшили оковите на робството - национално и ментално. За тях няма държави - те са граждани на света. А ние все по-често ще се ровим в родословието на именити хора, постигащи успехи, с тайната надежда, че има нещо българско у тях. И ще свикнем. Защото умеещите отиват там, където има чуващи. А тук - глас в пустиня…

Ирина Белчева

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Кристо
• Христо Явашев
• Ирина Белчева