Хидеаки Като открива истинската си идентичност съвсем случайно. По време на медицинското си обучение преди около десетилетие сега 39-годишният японски лекар е правил кръвни изследвания на членове от семейството и стигнал до шокиращ резултат: баща му всъщност не е биологичният му баща.

Подозирайки извънбрачна афера, лекарят пита майка си къде е истината. Оказва се, че неговият билогичен баща всъщност е анонимен донор на сперма, а родителите на Хидеаки просто са скрили от него този факт, пише английският сайт The Raw Story.

„Сякаш половината от мен се срина. Запитах се дали спомените за усмихнатите лица на моето семейство през детството ми са просто фалш?“, казва той.

Желанието на д-р Като да разбере малко повече за истинския си баща било възпрепятствано от разстроените му родители и липсата на закон в Япония, който да осигури достъп до детайли около генетичното му родство.

Това е предизвикателство за хиляди японци, които са продукт на анонимен донор на сперма или яйцеклетки.

Много хора страдат от криза на идентичността, когато научат за своето минало. Чудят се дали имат братя или сестри, или пък се страхуват от несъзнателно обвързване с  близък роднина.

Подобни опасения са накарали много деца – продукт на донори – да се обявят срещу тази практика. Сред тях е и 33-годишна редакторка в голяма издателска компания в Токио. Преди около десет години жената не успяла да завърши университет заради травмата, която получила при информацията, че нейният баща няма биологична връзка с нея.

„Защо осиновяването не е достатъчно?! За мен тази технология е просто начин да се преструваш, че имаш нормално семейство и да скриеш безплодието си в общество, където натискът да се ожениш и да имаш деца е все още много голям“, казва тя.

„Не искам деца от донорски яйцеклетки или сперматозоиди да страдат от психическия тормоз, който аз изживях“, допълва редакторката.

И тя не е сама в борбата си за промени в законодателството. 

Канадката Оливия Пратен заведе съдебно дело, за да научи своята генетична самоличност и през 2011 година Върховният съд постанови всички деца на донори в Канада да имат достъп до идентичността на биологичните си родители.

През 2005 година във Великобритания законът също се променя, така че всички деца да имат достъп до идентичността на своите кръвни родители.

На други места, включително и в Япония, все още има неяснота покрай тези закони. Правила за лекарите, които извършват процедурите, също не са конкретизирани.

„Много по-сложна система и не толкова рентабилна, но правата и нуждите на донорските деца трябва да са от първостепенно значение“, казва Оливия Пратен и допълва: „Съчувствам на хората, които страдат от безплодие, но желанието на хората да имат генетично наследство трябва да бъде уважавано.“

Мари Саймура, професор в университета в Тецукаяма, е сред тези, които поддържат искането да се установи закон за идентичността на донорите.

„Япония трябва да се откаже от тази технология, ако няма закон, който да задължава донорите да разкриват самоличността си“, категорична е тя.

А за д-р Като неговите корени остават мистерия.

„Никога няма да спра да мисля за биологичния си баща. Винаги нося списък с потенциални донори, което е нещо като талисман за мен“, споделя той.

„И все пак аз си имам баща. Не искам билогичният ми баща да става мой "татко". Аз си имам такъв. Просто искам да разбера произхода си“, допълва д-р Хидеаки Тато.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• донор
• яйцеклетки