Плахите надежди за възраждане на българската сцена

2012 година се оказа изключително плодовита за българските музиканти, по-известните от които не само че вече не се броят на пръстите на едната ръка, но и успяха да създадат доста продукции, определяни като хитове.

Като изключим чалгата, то българската сцена беше в абсолютен крах през последните пет години. Без да възхваляваме прекалено родните музикални творения на годината, то няма как да не признаем, че 2012 г. беше най-силната от много време насам. Отчасти заради неговите водачи, отчасти заради факта, че тазгодишните продукции бяха насочени към това набързо да станат хитове и след цяло лято въртене поомръзнаха на хората, това развитие не получи сериозно признание. И въпреки че нито едно от изброените парчета няма дори да се доближи по качество до по-старите класики, то все пак е нужно да им отдадем заслуженото с надеждата, че надграждането ще продължи и на българската сцена ще настъпи някакъв по-продължителен творчески процес.

Криско изпъкна с няколко хита и се опита да прави в общи линии слушаеми парчета. Неговите „Почивни дни” останаха със средна популярност, но големият удар дойде с парчето „Кой ден станахме” с финалистите от X Factor Моисей и Ангел. Зареждащата смесица от рап, поп и фолклор беше изненадващо добра комбинация, а ударната рима „Сутрин лягане, вечер ставане” бързо стана култова. Това все пак обаче не можа да замаже очите на публиката за постоянните гафове и публични излагации на рапъра, най-дразнещата от които беше участието му в трудната за приемане кампания на bTV за борба с пиратството. В последните дни пък се завихри скандал, след като Криско отказа да пее на благотворителен концерт за болно момче. Със сигурност ако не спре в тези си прояви, той ще продължи да трупа колкото фенове, толкова и противници.

Като споменахме култови парчета, няма да изпуснем едно, което макар да не се приближава до споменатите по популярност, си остава едно от най-обичаните по Черноморието. „Обичам” на The Pomorians и без това се е превърнало в любимо парче за много български летовници, а с новата си версия „Обичам го” Янко Бръснаря с участието на Young BB Young съживи парчето и му даде допълнителен тласък с много рими и по-бърз ритъм. Друга морска песен, звучала от всяко капанче по морето, беше „Айде на морето” на Лео и Играта, която се знаеше наизуст, преди дори хората да разберат кои са нейните изпълнители, което често се среща при по-лесните за възприемане летни хитове.

Друг хит се появи още преди лятото – Миро продължи да съдейства на малката Дивна, която с участието на Криско, успя да грабне тийнейджърите с нелошото „И ти не можеш да ме спреш”. Ако тя продължи да се развива добре, можем да очакваме големи неща от нея в бъдеще, а не само леки поп парчета, след като е доказала отдавна прекрасните си гласови възможности.

Ъпсурт също издадоха нова песен в края на годината, която обаче се прие със смесени чувства. Клипът към „Бела жига” отново беше смахнат и бързо привлече феновете на може би най-култовите звезди в България на последните 10 години, но като цяло римите не бяха на обичайното високо ниво и не изстреляха толкова много култови фрази, както се случваше при предишните хитове на рапърите.

„Дим да ме няма” беше водачът на групата парчета с лесно запомнящ се текст и бърз ритъм и стана първата песен от доста години насам, позната на почти всички групи от населението – от най-малките до най-възрастните. С нея Графа успя да натрупа още един голям хит в дългата си кариера и може би единствената грешка беше, че към края на лятото с включването й в една от най-въртените реклами в ефира, „Дим да ме няма” започна да минава допустимата и търпима граница на брой излъчвания на ден в медиите. Като цяло обаче тя достигна доста колосални за българско парче в днешно време размери и дори само за това си заслужава признанието.

В голям любимец се превърна доста завладяващото „Цяла нощ” на 100 Кила, който без да изпъква с нещо особено, трябва да обявим за най-прогресиращия български изпълнител в последните две години, след като изведнъж успя да завоюва неимоверни фенски маси както сред почитателите на хип-хопа, така и сред всички други меломани с множеството си нови парчета. Припевът тук бе поверен на Лора Караджова, която се отличи и с малко по-слабото „Оставам тук” с Кристо. Килата обаче продължи да бъде активен и след като заби може би най-големия хит на годината, издаде още две парчета през есента – System и Aз съм 6, като и двете взривиха социалната мрежа в дните след излизането си, което само показва, че въпреки голямата доза хейт такива нови български продукции се приемат с радост от публиката.

Всички тези хитове не се отличават с някаква особено запомняща се класа. И все пак сцената ни беше толкова на дъното в последните години, че дори това леко раздвижване трябва да бъде подкрепено в очакване на бъдещо добро развитие. Новите имена се опитват да правят нещо, макар и в тази неблагоприятна за артистите среда. Повечето от тези хитове няма да оставят дълготрайна следа на сцената и може би след година ще бъдат забравени. Тяхната популярност обаче ще даде някакъв оптимизъм на още млади артисти да пробват да пробият. Собствениците на заведения в страната и особено по морето наскоро признаха, че най-пълните вечери през това лято са били тези, в които гости са били Графа, 100 Кила, Криско и други млади български рап и поп изпълнители.

През 2012 г. според тях тези два жанра са представлявали доста по-голям интерес за гостите, отколкото чалгата, и винаги са пълнили клубовете. Това е първата стъпка, която трябва да се надгради през следващата година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase