Детството на еврейчето Едгар Фойхтвангер в богато предградие на Мюнхен, Германия, свършва в момента, когато самият Адолф Хитлер се мести да живее на неговата улица, пише BBC. И целият живот на малкото момче се преобръща в нощта на 9 ноември 1938 г., когато започва атаката срещу германските евреи.

Повече от осем десетилетия са изминали оттогава, но Фойхтвангер все още си спомня момента, в който за първи път с очите си вижда фигурата на Адолф Хитлер.

Било е в началото на 30-те години, когато осемгодишното момче излязло на разходка със своята бавачка и видяло водача на нацистите. Той бил облечен в емблематичната за тогава униформа и носил мека мъжка шапка. Излизал от голям мезонет на втория етаж.

„Той погледна право в мен, но не мисля, че се усмихна. Няколко души спряха и извикаха: „Приветствам те, Хитлер!“, спомня си за този ярък момент Фойхтвангер. „В отговор той повдигна шапката си, както би го направил някой политик на демокрацията, и се качи в кола, чакаща специално за него.“

„Разбира се, аз знаех кой е той, въпреки че бях едва осемгодишен“, разказва евреинът на бавен, но ясен английски. „Той беше канцлер и управляваше цялата германска, а и световна сцена“.

Случката не е предизвикала страх у Фойхтвангер, споделя той. „Ако мислех за това, че съм видял от толкова близо Фюрера, може би щях да изпитам огромен страх. Тогава просто бях любопитен да го видя как изглежда“, казва евреинът.

88-годишният Едгар Фойхтвангер признава, че е странно да говори за инициатора на Холокоста като за просто един съсед.
„Наистина звучи странно, че говоря за Хитлер като за един съсед, който е живял на моята улица. Но също така е много трудно да си представиш, че човек, който си виждал почти всеки ден в квартала, е причината светът да се обърне“, разсъждава вече възрастният Фойхтвангер върху спомените си.

Макар и само на 5 години, той си спомня момента, в който се наложило да се преместят в предградието на Мюнхен. Спомня си това, което неговата майка тогава му казала: „Нямаме достатъчно мляко днес, защото млекарят остави всичките бутилки пред резиденцията на Хитлер“.

По пътя си към училище Фойхтвангер минавал всеки ден покрай луксозния апартамент на Адолф Хитлер. Често спирал близо до входа и се надявал да хвърли едно око на канцлера. Дори си спомня как веднъж събрал смелост и отишъл точно пред входната врата, за да види дали на звънеца стои името на Хитлер.

„Когато Хитлер трябваше да пътува някъде, всички от квартала разбирахме за това. Винаги имаше колона от коли и хайка от охранители“, спомня си Фойхтвангер.

Звукът на неговите ботуши, ходещи по тротоара, изпълвал въздуха. Минувачите спирали да го поздравят, малкият Едгар също спирал, за да гледа. „Всички нацистки принципи се насаждаха и на нас в училище“, казва 88-годишният човек. Един от учителите му тогава ги карал да пишат имената на враговете на Германия – британците, Русия и САЩ. Учителят ги карал да рисуват и свастика.

До средата на 30-те, когато страшният проект на нацистите ставал все по-ясен, много германски еврейски семейства не искали да приемат, че се намират под заплаха.

„Ние знаехме, че Хитлер е опасен за нас, евреите“, казва Фойхтвангер, чийто чичо, Лион Фойхтвангер, бил известен антинацистки драматург. През 1933 г. жилището на Лион Фойхтвангер бил претърсен до основи, докато той бил в чужбина. И никога повече не се върнал в страната. Но родителите на Едгар се вкопчили в идеята, че може да им се размине.

По заповед на Хитлер много еврейски семейства били преместени от квартала, за да има място за неговите служители и бодигардове. Но никой не почукал на вратата на Фойхтвангер.

На 10 ноември 1938 г. фалшивото усещане за сигурност било смазано. Рано сутринта, 14-годишният Едгар чул шума на офицерите от Гестапо в семейния му дом. А предишната нощ тийнейджърът видял първото организирано нацистко насилие, насочено срещу евреите в цяла Германия и части от окупирана Австрия.

В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., позната като Кристалната нощ, 91 евреи били убити, десетки хиляди били арестувани, а хиляди еврейски домове били просто разрушени.

14-годишният Едгар си спомня ужаса. Гледал безпомощен и ужасен как отвеждат баща му. „Не го малтретираха. А майка ми беше много смела. По-късно дойдоха да изземат всички ценни книги на баща ми“, разказва още Фойхтвангер пред BBC.

Това е бил повратен момент за момчето и семейството му. Вече не можел да ходи на училище, нито да прекарва време с роднини в къщата, нито да излиза навън. „Ние бяхме толкова безпомощни, че някой можеше просто да дойде и да ни убие, без да се опитаме да се съпротивим“, спомня си той.

6 седмици семейството чакало за новини, като се страхували от най-лошото. Всички знаели, че бащата на Едгар и един от братята му са били отведени в Дахау, в концлагера в покрайнините на Мюнхен. След това, просто ей така, баща му бил освободен, но изтощен и болен. И все пак жив.

Баща му казал, че единственият начин да оцелееш при суровия режим в лагера е „да не привличаш вниманието върху себе си“. В минутата, в която си толкова скапан, че не можеш да продължиш с работата или пък припадаш от глад, те забелязват и е свършено с теб.

Когато баща му се прибира, цялото семейство вече е убедено, че трябва да напусне нацистка Германия. С помощта на роднини, които вече са живели в чужбина, те получили визи за Великобритания.
През февруари 1939 г. Едгар се качил на влак за Лондон. Баща му го придружава до холандската граница и след това се връща в Германия, за да довърши останали ангажименти. През май същата година семейството се събира отново в Англия.

Като семейство те никога повече не се върнали в техния дом в Мюнхен. Фойтвангер се връща едва пред 50-те години, след края на Втората световна война. Отишъл да хвърли поглед на голямата резиденция на Хитлер. Все още си стояла, казва Фойхтвангер. Но днес на адрес "Принцрегентенплац" 16 няма и следа, че там е живял човек, белязал световната история с редица трагедии. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Германия
• хитлер
• Третия райх