Карах по тъмния булевард, отчаяно исках да се прибера след дълъг семинар за продажбите. Внезапно ме прониза остра болка в слепоочието и зрението ми изчезна – само тъмнина.

Така започва разказа на Линда Круз. От този ден живота й се преобръща на 180 градуса. Въпреки внезапната слепота тя успява да отбие от пътя. В главата й се прокрадва ужасяващата мисъл, че на 36-годишна възраст тя ще ослепее. И в този миг Линда си дава сметка, че живота й е тотално объркан.

Годината е 1995, няма мобилни телефони. Притеснената жена просто седи в колата, не може да се свърже с никого, никой не отбива да види какво се случва.

Линда започва да прави равносметка на живота си. Тя се жени на 21 години за училищната си любов, с която са заедно от 16-годишни. Само няколко години по-късно се развеждат. Като самотна майка Круз е съсредоточена основно в отглеждането на двете си деца – Гейл и Греам. Както седи в колата, решава, че е време за големи промени.

Два часа по-късно зрението й се връща и потегля към дома си. “Така и не отидох на лекар, а проблемът никога не се повтори. Просто си дадох нов шанс и започнах живота си наново“, разказва Линда.

Времето да изпълни новия житейски план идва три години по-късно – Греам навършва 18 и се присъединява към армията, а Гейл вече е на 20 години и следва в университет. Една вечер цялото семейство вечеря заедно и Линда обявява плана си да промени живота си. Децата веднага застават зад нея.

Тя напуска работа, продава къщата и всичките си вещи. Прекарва следващите няколко години в хуманитарни мисии за борба със СПИН в Узбекистан, Китай и Индия.

През декември 2004 цунами връхлита Югоизточна Азия. Тогава Линда е на 45 години. Седмица след стихията хваща полет за Тайланд. Каца на летището и моли местните хора да я заведат при пострадалите. Докато ходи по улиците, тя вижда телата на загиналите. “Все още си спомням миризмата на смърт, която се носеше по улицата“, разказва тя.

Линда прекарва в Тайланд 2 години. Оттогава е работила по поречието на река Амазонка, в пустините на Узбекистан, в Непал, Шри Ланка и още безброй места. Децата й липсват и семейството се стреми да се среща не всеки от три до шест месеца – или във Великобритания или на някоя друга точка на света.

“Изживяването на кризата на средната възраст обикновено приключва с купуването на мощен мотор. Е, аз съм имала пътувания, които са вдигали адреналина ми доста повече, отколкото един “Харли Дейвидсън“ може”, обяснява Линда.

След толкова много приключения приятелите й се шегуват, че е нещо между Флорънс Найтингейл и Индиана Джоунс. По време на пътуванията си тя се е срещнала с Далай Лама, принц Чарлс и още стотици хора, които макар и неизвестни, са променили живота й завинаги.

Линда вече е на 53 години. Смята, че е време да се установи някъде – в Тибет например, и да създаде дълга връзка. Партньорът й ще трябва да се примири  приключенския й дух, защото просто не е готова да се върне към старото си ежедневие.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• криза на средната възраст
• доброволци
• хуманитарна дейност