Снимка: Reuters
fallback

Животът е сладък, когато човек е прехвърлил 30-те, но пикът на щастието е на 38-годишна възраст, съобщи в. "Дейли експрес".

За десетилетието между 30 и 40 години са характерни добрият баланс между личен и професионален живот, сексуалната самоувереност и лекотата в общуването в различни социални ситуации. Това прави хората от тази възрастова група особено доволни от живота.

Данните от проучването, обхванало 2000 души, показват, че на 30-годишна възраст хората не изпитват притеснения за това как изглеждат, а на 31-годишна възраст са най-уверени в секса. 35-годишните участници в допитването са доволни от баланса между личния си живот и кариерата и общуват най-спокойно с околните в различни социални ситуации.

С тези данни обаче едва ли са съгласни хората от възрастовата група над 55 години, които твърдят, че животът започва на 41 години, а истинското задоволство от него се усеща на 48 години. Сексуалният пик според тази възрастова група се достига на 35-годишна възраст, а увереността в общуването с околните се постига на 43 години.

Анкетата показва още, че съвременният начин на живот е най-труден за младите хора на възраст между 18 и 24 години. Около 20% от тях споделят, че искат да са на мястото на друг човек. За сравнение – едва 10% от хората над 55-годишна възраст имат подобно желание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

52

до 53

преди 12 години

Това е така защото я няма държавата зад гърба ни.Само ни настройват един срещу друг,патриоти срещу непатриоти,сини срещу червени,българи срещу турци.А целта е истинските проблеми да останат в сянка,и успяват

51

до 53

преди 12 години

Навремето грънджовете бяха изгубеното поколение.Преди тях пънкарите и хипитата.Това какво ти говори.Няма изгубени поколения.И аз се чувствам лузър,но осъзнавам че това са само оправдания.

50

пълни глупости!

преди 12 години

пълни глупости! аз съм на 31 и още нямам свястна работа, въпреки че имам висше образование, което се уверих, че няма никакво значение, живея с родителите си, защото нямам стабилен доход да плащам наем, семейство нямам, нито деца, искам деца, но нямам нито пари да раждам, нито да се издържам по време на бременност и след това, осигуровки нямам, работодателите ми не са ме осигурявали никога..... въобще чувствам се тотално изгубена, а и има много други като мен - ние сме изгубеното поколение...

fallback